Освен това Ханс знаеше, че Влад не ходи в аквариума. Знаеше, но не бе казал на Фрици какво се случва.
Навън ги посрещна още по-отвратително време: дъждът бе отслабнал, затова пък вятърът се беше засилил и духаше леден в лицата им. Цареше черен мрак и двамата не виждаха и на метър пред себе си.
— Влад ходи в аквариума от месеци, Фрици, какво…
Страшно й се искаше да го утеши, да го прегърне, но главата й едва стигаше до рамото му, затова стисна ръката му и пошепна:
— Ела с мен.
Пълна безсмислица.
— Ей, вие, какво правите навън?
От мрака излезе Ханс. Придружаващият го Грегор сякаш току-що си бе взел баня в езерото, но самият Ханс, загърнат в английска военна мушама, беше добре защитен от дъжда и вятъра. Опрян на бастуна си, той измери Роза и Фрици с любопитен поглед.
— Влад ме мами! — обяви Роза. Изгуби самообладание и се хвърли в прегръдката на приятеля си. — Аквариумът е затворен.
— Ама че гадост! — промърмори Ханс, после се засмя с най-прекрасния си момчешки смях и пошепна нещо в ухото на Роза. Великанът го погледна слисан, после избухна в луд смях.
— Наистина ли?
— Наистина — потвърди Ханс. — Хайде да влезем.
Той отвори вратата към вилата и точно когато щеше да влезе след Роза, Фрици го сграбчи за ръкава и заяви с треперещ от вълнение глас:
— Не бях прочела книгата. Дори не я бях отворила.
— Знам, Фрици. Грегор Замза не е герой на Рот. Вчера беше голяма бъркотия. А какво мислиш сега, след като я прочете?
— Кажи не! — изрева Роза отвътре. — Бъди честна. За какво ти е тази объркана глава? Омъжи се за мен! Може да съм обратен, но не съм толкова луд, че да спасявам дъждовни червеи в такава буря.
— Ти спасяваш дъждовни червеи? — Фрици се вгледа в почервенялото от смущение лице на Ханс. — Излизаш навън в такова време, за да спасяваш дъждовни червеи?
— Да, по дяволите, аз спасявам дъждовни червеи. Хайде, водете ме в затвора. Обичам дъждовните червеи и ми е неприятно, когато попадат в канализацията или се давят. — Той затръшна вратата под носа на Роза и попита: — Кажи ми честно, обичаш ли ме въпреки всичко?
Париж, есента на 1925 г.
Епилог
През този ден Ханс за първи път сложи във вазата на бюрото й не герании, а астри. Същия този ден портиерката, щом видя Фрици, спря да си навива цигарите и се провикна възхитена:
— Вече си личи, мадам! Ще е момче, при момчетата винаги си личи по-рано!
Не беше денят, когато дърветата по протежение на канала Сен Мартен бяха започнали да се отрупват с цветове, а на връщане от редакцията Ханс й бе донесъл мазен плик с още топли захаросани бадеми, но май беше същата седмица.
Всъщност денят беше напълно нормален. Навярно последният четвъртък от месеца, защото тя идваше от „Вог“, а предаваше статиите си там винаги последния четвъртък. Две хумористични шпалти за немската гледна точка върху френската мода, френската храна и живота в Париж, непретенциозни разсъждения. „Гледай на тях като на принос към разбирателството между народите“ — бе я посъветвал Ханс, но за Фрици това беше главно принос към парите за домакинството. Също като сумите, които получаваше, за да преписва на машина спомени от войната, сметки и адвокатски писма. Или като парите, които идваха от вече доста популярните й статии в „Стил“. Сутрин спокойно изпращаше Ханс в редакцията, сядаше на леглото със своята „Орга приват“ и работеше върху сценария си.
Този четвъртък двамата се бяха уговорили да се срещнат на павилиона за вестници. Валя дъжд, кратък, но много силен, Фрици вървеше бавно, стъпваше здраво върху рано опадалата шума и хлъзгавия паваж. Всички я предупреждаваха да внимава — всяко неволно падане можело да има страшни последствия, затова тя всеки път се съсредоточаваше върху ходенето. Освен това днес размишляваше върху сценария си, затова чак след доста време разбра какво викат вестникарчетата:
— Еле Лак идва! Еле Лак идва!
За момент Фрици се поколеба. Доста време не беше чувала нищо за Инге. Приятелката й не обичаше да пише, затова пък изпращаше огромни, тежки колети с безумно скъпи, безсмислени подаръци за бебето, защото се бе самообявила за негова кръстница. Явно смяташе, че Фрици знае на кого дължи розовото одеялце от ужасяващо груба розова вълна, или просто не й хрумваше да сложи в колета дори съвсем кратко писъмце, нещо от рода на: „Мисля за вас. Вашата Инге, отскоро известна като Еле Лак.“ Фрици пазеше редките й писма, подреждаше ги върху камината, под картината „Вечна любов или споделената цигара“, подарък от Виктор Клингенберг за сватбата им. Според Ханс тази картина беше по-ценна от цялото обзавеждане на тяхното и съседните жилища.