— Нека си запише среща и дойде в офиса ми.
Ървинг поклати глава.
— Маркус е известен хирург. Нали знаеш какво ще се случи, ако се появят дори и най-леки съмнения какъв е?
Разбирах това. При някои професии може да ти се размине, ако си превръщач. Лекарската не беше от тях. Все още го имаше зъболекаря от Тексас, който беше съден от пациентка. Твърдеше, че прихванала ликантропия от него. Глупости. Това не се прихваща от човешки ръце, заврени в устата ти. Но случаят не беше забравен. Хората не бяха особено толерантни по отношение на косматковци, лекуващи блестящите зъбки на децата им.
— Добре, изпратете някой друг в офиса. Сигурно Маркус вярва на някого.
— Ричард е забранил на всички да се срещат с теб.
Изгледах го.
— Забранил?
Ървинг кимна.
— Всеки по-нисшестоящ в глутницата може да се свърже с теб само на свой риск.
Започнах да се усмихвам, но спрях. Беше сериозен.
— Не се шегуваш.
Той вдигна три пръста в поздрав.
— Честна скаутска.
— И как така си тук? Искаш да се придвижиш нагоре в йерархията на глутницата ли?
Той пребледня. Съвсем честно, той пребледня.
— Аз? Да се бия с Ричард? По дяволите, не.
— Значи Ричард няма да има нищо против, че разговаряш с мен.
— О, ще има.
Намръщих се.
— Маркус ще те защити ли?
— Ричард издаде конкретна заповед. Маркус не може да се бърка.
— Но ти е наредил да дойдеш при мен.
— Аха.
— И какво ще спре Ричард да те натупа заради това?
Ървинг се ухили.
— Мислех си, че ти ще ме защитиш.
Разсмях се.
— Ах ти, копеле!
— Може би, но те познавам, Блейк. Няма да ти хареса, че Ричард е скрил информация от теб. Определено няма да ти хареса, че те пази. Освен това, аз съм ти приятел от години. Не мисля, че ще стоиш и ще гледаш безучастно, докато гаджето ти ме пребива.
Ървинг ме познаваше по-добре от Ричард. Не беше много успокоителна мисъл. Нима бях подлъгана от едно хубаво лице и приятно чувство за хумор? Нима не бях видяла истинския Ричард? Поклатих глава. Възможно ли е да съм се заблудила толкова много? Надявах се, че не.
— Имам ли защитата ти? — Все още се усмихваше, но в очите му имаше нещо. Страх може би.
— Нужно е да го кажа на висок глас, за да е официално ли?
— Аха.
— Това да не е някакво правило на тайната ликантропска общност?
— Едно от тях.
— Имаш моята защита, но в замяна искам информация.
— Казах ти, че не знам нищо, Блейк.
— Кажи ми какво е да си ликантроп, Ървинг. Ричард изглежда, е решен да ме държи на тъмно. Не обичам да съм в неведение.
Ървинг се усмихна.
— И аз така чух.
— Ти ще си моят водач в света на косматковците, а в замяна аз ще държа Ричард по-далеч от теб.
— Съгласен.
— Кога иска да ме види Маркус?
— Тази вечер. — Ървинг има приличието да изглежда засрамен.
Поклатих глава.
— Няма начин. Отивам си в леглото. Ще се срещна с Маркус утре, не тази вечер.
Той заби поглед в кафето, а пръстите му докосваха чашата.
— Иска да е тази вечер. — Погледна към мен. — Защо мислиш, че киснех навън в колата си?
— Не съм на повикване при всяко чудовище в града. Дори не знам за какво иска да ме види Косматия. — Облегнах се назад и кръстосах ръце. — Няма начин да изляза тази вечер, за да си играя с превръщачи.
Ървинг се размърда неспокойно в стола си, а ръцете му въртяха бавно чашата за кафе по масата. Отново не смееше да ме погледне в очите.
— Сега пък какво не е наред?
— Маркус ми каза да уредя среща с теб. Ако откажа, ще бъда… наказан. Ако дойда тук, Ричард ще ми се ядоса. Хванат съм в капан между двама алфа мъжкари, и не мога да се справя.
— Да не би да ме молиш да те защитя и от Маркус освен от Ричард?
— Не — поклати глава той, — не. Ти си добра, Блейк, но не си на нивото на Маркус.
— Радвам се да го чуя.
— Ще се срещнеш ли с него тази вечер?
— Ако откажа, ще си навлечеш ли неприятности?
Той се втренчи в кафето си.
— Ще повярваш ли, ако кажа „не“?
— Не.
Погледна ме, а кафявите му очи бяха много сериозни.
— Ще се вбеси, но ще оживея.
— Но ще те нарани. — Не беше въпрос.
— Аха. — Една-единствена дума, изречена съвсем меко, колебливо. Не беше обичайно за Ървинг.
— Ще го видя, но при едно условие. Че ти присъстваш на срещата.
Лицето му разцъфна в усмивка, която се разпростря от ухо до ухо.
— Ти си истински приятел, Блейк. — Цялата тъга беше изчезнала, измита от примамливата перспектива да разбере какво става. Дори и затънал до уши в неприятности, Ървинг си оставаше репортер. Това беше същността му и бе по-силно от ликантропията.