— Ървинг си тръгва свободен, без наказание. Аз оставам и позволявам на Алфред да ме претърси за оръжия. В противен случай си тръгваме.
— Не ние, госпожице Блейк. Вие сте свободна да си вървите, но Ървинг е мой. Той ще остане и, с вас или без вас, ще си получи урока.
— С какво е съгрешил? — попитах аз.
— Това е наша работа, не ваша.
— Няма да ви помагам да правите каквото и да било.
— В такъв случай си вървете. — Той скочи грациозно от сцената и тръгна към нас, докато говореше. — Но Ървинг остава. Вие сте тук само за тази вечер. Той трябва да живее с нас, госпожице Блейк. Не може да си позволи вашето фукане.
Последно изречение го доведе малко зад Алфред. Край очите и устата му имаше добре оформени бръчки, а кожата на врата и челюстта бе отпусната. Прибавих десет години към възрастта му. Около петдесетте.
— Не мога да оставя Ървинг тук, като знам какво ще му направите.
— О, нямаш си представа какво ще му направим — обади се Рейна. — Оздравяваме толкова добре. — Тя се отблъсна от стената и приближи Ървинг. Започна да го обикаля в кръг съвсем близо, като от време на време рамото или бедрото й се отъркваха в него тук и там, докато се движеше. — Дори най-слабите от нас могат да понесат толкова много наранявания.
— Какво искате, за да гарантирате безопасността на Ървинг? — попитах аз.
Маркус ме изгледа, изражението му беше внимателно, неутрално.
— Обещавате да ни помогнете и позволявате на Алфред да ви претърси. Той е моят телохранител. Трябва да му позволите да си свърши работата.
— Не мога да обещая да ви помогна, без да знам за какво става дума.
— В такъв случай нямаме сделка.
— Анита, мога да се справя с всичко, което измислят. Мога. Правил съм го и преди.
— Помоли да те защитя от Ричард, наречи го пакетна сделка — казах аз.
— Поискал си от нея защита? — Рейна отстъпи, изненадата бе ясно изписана на лицето й.
— Само срещу Ричард — отвърна Ървинг.
— Умно — каза Рейна, — но налага определени изводи.
— Тя не е член на глутницата. Влияе на Ричард само защото двамата излизат заедно — намеси се Ървинг. Изглеждаше малко притеснен.
— Какви изводи? — попитах аз.
Отговори ми Маркус.
— Да помолиш член на глутницата да те защити означава да признаеш по-високата му позиция, без да се налага да се биеш с него. Ако ти даде защитата си, това означава, че си съгласен да му помагаш в неговите битки. Ако той е предизвикан, честта те задължава да му помогнеш.
Погледнах към Ървинг. Изглеждаше болен.
— Тя не е една от нас. Не можеш да я задължиш да спазва закона.
— Какъв закон? — попитах аз.
— Законът на глутницата — отговори Маркус.
— Отказвам се от защитата й — заяви Ървинг.
— Твърде късно — каза Рейна.
— Поставяте ни в затруднение, госпожице Блейк. Член на глутницата ви е признал като някой, заемащ позиция, по-висока от неговата. Признал ви е за доминираща. По нашите закони трябва да приемем това като обвързване.
— Не мога да стана член на глутницата — отвърнах аз.
— Не, но можете да сте доминираща.
Знаех какво означава думата в истинския свят. Маркус я използваше, сякаш значи много повече.
— Какво означава да си доминиращ?
— Означава, че можете да се изправите като защитник на Ървинг срещу всички претенденти.
— Не — каза Ървинг.
Той подмина Рейна и застана пред Маркус. Стоеше изправен и го гледаше в очите. Не беше израз на покорство.
— Няма да позволя да ме използвате по този начин. Планирал си го през цялото време. Знаел си, че ще поискам защитата и срещу Ричард. Разчитал си на това, нали, самодоволно копеле такова.
Изпод перфектно белите зъби на Маркус се изтръгна ниско ръмжене.
— Ако бях на твое място, щях да си меря езика, хлапенце.
— Ако ви обижда, ще го откъсна. — Първите изречени думи на Алфред не бяха успокояващи.
Нещата излизаха извън контрол.
— Ървинг е под моя защита, Алфред. Ако разбирам правилно закона, трябва да минеш през мен, за да го нараниш, нали така?
Алфред обърна студените си, тъмни очи към мен и кимна.
— Ако ме убиеш, не мога да помогна на Маркус.
Това, изглежда, озадачи грамадния тип. Страхотно, всявай объркване сред враговете. Маркус се усмихна.
— Открихте слабо място в логиката ми, госпожице Блейк. Ако наистина имате намерение да защитите Ървинг по буквата на закона, тогава действително ще умрете. Няма обикновен човек, който да може да противостои на един от нас. Даже най-нисшестоящият ще ви убие.
Оставих този коментар без отговор. Защо да споря, след като така и така печеля?
— Тъй като не можете да приемате предизвикателства и няма да ни позволите да го нараним, значи е в безопасност.