— Трябва да спрем сега.
— Защо? — Гласът му бе тих шепот.
— Защото, ако не спрем сега, може въобще да не спрем.
— Толкова лошо ли ще е?
Почти казах „не“, докато се взирах в прекрасните му очи само на няколко сантиметра от моите.
— Може би да.
— Защо?
— Защото една вечер никога не стига. Или го правиш редовно, или го спираш отведнъж.
— Можеш да го имаш всяка вечер.
— Това предложение ли е? — попитах аз.
Примигна срещу мен и се опита да се отдръпне. Да помисли. Наблюдавах усилието и сама се борех да направя същото. Трудно е да мислиш, когато си седнала в нечий скут. Изправих се. Ръцете му все още бяха под ризата върху голия ми гръб.
— Анита, какво има?
Стоях и гледах надолу към него с ръце, подпрени на раменете му, за да пазя равновесие, все още твърде близо, за да мисля ясно. Отдръпнах се и той не направи опит да ме спре. Подпрях ръце на кухненския плот и се опитах да помисля достатъчно трезво.
Опитвах се да измисля как да му разкажа на един дъх за две години, изпълнени с болка.
— Винаги съм била добро момиче. В колежа срещнах някого, сгодихме се, определихме дата, правихме любов. Той ме заряза.
— Направил е всичко това само за да те вкара в леглото си?
Поклатих глава и се обърнах към него. Стоеше все така със свалена риза и изглеждаше изключително апетитен.
— Семейството му не ме одобри.
— Защо?
— Неговата майка не харесваше факта, че моята е мексиканка. — Облегнах се на шкафовете с кръстосани ръце и обвих ръце около тялото си. — Не ме обичаше достатъчно, че да се изправи срещу семейството си. Липсваше ми по много начини, но освен това липсваше на тялото ми. Обещах си, че няма да позволя това да се повтори.
— Тоест изчакваш до сватбата.
Кимнах.
— Желая те, Ричард, много, но не мога. Обещах си, и никога няма да позволя отново да ме наранят така.
Той се изправи и застана пред мен. Стоеше близо, но не се опита да ме докосне.
— Тогава се ожени за мен.
Погледнах нагоре към него.
— Да бе.
— Не, сериозен съм. — Той постави нежно ръце на раменете ми. — И преди съм си мислил да те помоля, но се страхувах. Не беше виждала на какво е способен един ликантроп, какви можем да бъдем. Знаех, че е нужно да го видиш, преди да мога да те попитам, но същевременно се страхувах от момента, в който това ще се случи.
— Все още не съм те виждала да се превръщаш — казах му аз.
— Нужно ли е?
— Така, както сме застанали в момента, казвам „не“, но реално погледнато, ако сме сериозни, вероятно е нужно.
— Сега?
Изгледах го в полумрака и го прегърнах. Притиснах се към него и поклатих глава, докосвайки с бузи голите му гърди.
— Не, не сега.
Той ме целуна по главата.
— Това „да“ ли е?
Вдигнах глава и го погледнах.
— Би трябвало да откажа.
— Защо?
— Защото животът е твърде сложен.
— Животът винаги е твърде сложен, Анита. Кажи „Да“.
— Да.
В мига, в който го казах, исках да си взема думите обратно. Желаех го много. Дори го обичах, вероятно даже немалко. Дали подозирах, че е изял Червената шапчица? По дяволите, та той даже не можеше да се насили да убие Големия лош вълк. От нас двамата беше много по-вероятно аз да избивам хора.
Целуна ме, а ръцете му се притиснаха в гърба ми. Отдръпнах се достатъчно, че да си поема въздух, и казах:
— Без секс тази вечер. Правилото все още важи.
Той наведе глава и проговори с устни, почти докосващи моите:
— Знам.
Глава 18
Закъснях за първото вдигане на зомби. Каква изненада. Това доведе и до закъснение за следващите две срещи. Беше 2:03, когато застанах пред вратата на Едуард.
Почуках. Той отвори вратата и отстъпи настрани.
— Закъсняваш.
— Аха — отвърнах аз.
Стаята беше приятна, но обикновена. Едно двойно легло, нощно шкафче, две лампи, бюро до далечната стена. Завесите бяха спуснати пред огромните прозорци, които обхващаха почти цялото разстояние между двете стени. Вратата на банята бе отворена и вътре светеше. Вратата на шкафа бе полуотворена, издавайки, че е закачил дрехите си. Значи планираше да остане известно време.
Телевизорът бе включен, със спрян звук. Бях изненадана. Едуард не гледаше телевизия. Върху приемника имаше поставено видео. Това не бе обичайното хотелско оборудване.
— Искаш ли нещо от рум-сървиса, преди да започнем?
— Една кока-кола ще ми дойде добре.
Той се усмихна.
— Винаги си имала изискан вкус, Анита.