Алфред отново влезе в кадър. Все още беше в човешката си форма. Пропълзя нагоре по леглото и целуна жената. Беше дълга, завършена целувка, пълна с опипващи се езици. Изправи се на колене, без да спира да я целува, като полюшваше тялото си в такт с целувките. Изглеждаше много щастлив да я види.
По гърба му пробягна тръпка и той се откъсна от жената, а ръцете му сграбчиха чаршафите. При него промяната, изглежда, протичаше по-бързо. Камерата даде близък план на една от ръцете му. Под кожата се приплъзваха кости с мокри засмукващи звуци. Мускули и сухожилия се разпъваха и пренареждаха. Кожата се разкъса и потече същата чиста течност. Ръката се промени в оголени нокти преди тъмната козина да я покрие.
Той стоеше на колене, наполовина вълк, наполовина човек, но абсолютен мъжкар. Отметна глава назад и зави. Дълбокият резониращ звук изпълни стаята.
Жената го изгледа с разширени очи. Леопардът скочи от нея и се претърколи на леглото като голяма котка. Сви се на топка в чаршафите, докато само муцуната му остана навън.
Жената легна по гръб с широко разтворени крака. Държеше ръцете си протегнати към човека-вълк, а езикът й пробягваше по устните сякаш наистина се наслаждаваше. Може и така да беше.
Върколакът проникна в нея, при това не нежно. Тя изстена на пресекулки, сякаш това бе най-приятното нещо, което някога бе изпитвала.
Жената стенеше. Или беше много добра актриса, или наближаваше оргазъм. Не бях сигурна кое предпочитам. Добрата игра, струва ми се.
Тя свърши със звук, подобен на нещо средно между писък и вик на удоволствие. Лежеше по гръб на леглото, дишаше на пресекулки, а тялото й сякаш бе течно. Върколакът направи още един потреперващ тласък и прокара нокти по цялата дължина на голото й тяло.
Тя изкрещя, без да се налага да играе. По кожата й потече кръв на алени ручейчета. Леопардът нададе изненадан рев и скочи от леглото. Жената протегна ръце пред лицето, но лапите му ги отблъснаха настрани. Бликна кръв, от едната ръка се виждаше кост на мястото, където ноктите бяха отпрали цялата плът.
Писъците й бяха високи и продължителни, дрезгав крясък след дрезгав крясък толкова бързо, колкото успяваше да си поеме дъх. Острата муцуна на върколака се наведе към лицето й. Пред очите ми изникна споменът за счупената челюст на жертвата на убийство. Но той се насочи към гърлото. Отхапа го, предизвиквайки фонтан от кръв.
Безжизнените очи на жената се взираха в камерата, разширени и блестящи, угасващи в смъртта. По някакъв начин лицето й бе останало чисто. Върколакът отстъпи назад, а от челюстите му капеше кръв. Кървава слюнка падна върху безжизнените черти на жената и потече между очите.
Леопардът скочи обратно на леглото. Почисти лицето й с дълги, сигурни движения на езика. Върколакът продължи да я ближе надолу по тялото и спря над стомаха й. Поколеба се, с едно жълто око, взиращо се в камерата. Започна да се храни. Леопардът се присъедини към пиршеството.
Затворих очи, но звуците бяха достатъчни. Тежки, влажни, разкъсващи звуци, които изпълниха стаята. Чух се как изричам:
— Спри го.
Звуците спряха и предположих, че Едуард е изключил касетата, но не погледнах, за да проверя. Не вдигнах очи, докато не чух звука от превъртането.
Едуард отряза парче от пържолата си.
— Ако почнеш да ядеш сега, ще повърна върху теб.
Усмихна се, но остави приборите. Погледна ме. Изражението му бе неутрално, както през по-голямата част от времето. Не можех да кажа дали се е наслаждавал на филма, или е бил отвратен.
— Сега можеш да ми задаваш въпроси — каза той. Гласът му, както обикновено, беше приятен, незасегнат от външни дразнители.
— Исусе, откъде имаш това нещо?
— От клиент.
— Защо ти го е дал?
— Жената му беше дъщеря.
— О, боже, моля те кажи ми, че не го е гледал.
— Знаеш, че го е гледал. Знаеш, че го е гледал докрай, иначе защо ще ме наема? Повечето бащи не наемат хора, за да убият любовниците на дъщерите им.
— Наел те е да убиеш мъжете?
Едуард кимна.
— Защо ми го показа?
— Защото знаех, че ще ми помогнеш.
— Не съм убийца, Едуард.
— Просто ми помогни да ги идентифицирам. Аз ще свърша останалото. Има ли проблем, ако пийна малко вино?
Кимнах.
Той отпи от виното си. Тъмната течност се раздвижи из чашата, изглеждаше ми доста по-червена, отколкото преди филма. Преглътнах тежко и погледнах настрани. Нямаше да повърна. Нямаше да повърна.
— Къде мога да открия Алфред?
— Никъде — отвърнах аз.
Той остави внимателно чашата на подноса.
— Анита, разочароваш ме. Мислех, че ще ми помогнеш, след като видиш какво сториха на момичето.