Останах на колене, взирайки се в Луи. Страхувах се да се обърна и да се настаня удобно, страхувах се, че ще заспя и няма да се пробудя. Не бях наистина уплашена, но се притеснявах. Едно посещение в болницата може и да не беше лоша идея, но първо трябваше да кажа на Жан-Клод за Ричард. И да му попреча да го убие.
Подпрях глава на ръцете си и зад челото ми се появи дълбока, пулсираща болка. Добре. Главата трябваше да ме боли след всичкия бой, който бе отнесла. Фактът, че не ме болеше, ме бе притеснил. Можех да живея с едно добро главоболие.
Как щях да опазя Ричард жив? Усмихнах се. Ричард беше алфа вълк. Какво ме караше да помисля, че не може да се погрижи за себе си? Бях виждала на какво е способен Жан-Клод. Бях го виждала, когато въобще не беше човек. Може би, след като видех Ричард да се променя, щях да имам различно мнение. Може би нямаше да се държа толкова покровителствено. Да, може би и адът щеше да замръзне.
Обичах Ричард. Наистина. И казах искрено онова „да“. Поне до снощи мислех така. Преди да почувствам как силата му се прокрадва по кожата ми. Жан-Клод беше прав за едно нещо. Ричард не беше човек. Снъф филмът го беше възбудил. Нима идеята за секс на Жан-Клод бе също толкова странна? Никога нямаше да си позволя да разбера.
Някой почука на прозореца. Подскочих и се завъртях рязко. Пред очите ми заплуваха черни кръгове. Когато зрението ми се възвърна, видях лицето на Ричард пред стъклото.
Отключих вратите и той отвори едната. Посегна към мен, но се спря. Колебанието върху лицето му беше болезнено. Не беше сигурен, че ще му позволя да ме докосне. Извърнах глава, за да не гледам изписаната болка. Обичах го, но любовта не бе достатъчна. Всички онези приказки, розови романи, сапунени опери са пълни с лъжи. Любовта не побеждава всичко.
Внимаваше да не ме докосне. Гласът му бе безразличен:
— Добре ли си, Анита? Изглеждаш ужасно.
— Чудесно е да знам, че изглеждам, както се чувствам — отвърнах му аз.
Пипна бузата ми, приплъзвайки пръсти над кожата, призрачно докосване, което ме накара да потреперя. Проследи краищата на ожуленото. Заболя ме и се отдръпнах. Петна кръв украсиха върховете на пръстите му и пробляснаха на уличното осветление. Наблюдавах как се взира в кръвта. Видях как мисълта пробягва зад кафявите му очи. За малко да оближе пръстите си, както бе направил Рафаел. Изтри ги в палтото си, но вече бях видяла колебанието. Той знаеше, че съм го видяла.
— Анита…
Задната врата се отвори и аз се завъртях рязко, посягайки към последния нож, с който разполагах. Светът потъмня и ме обляха вълни на гадене. Движението беше твърде рязко. Върколакът Стивън стоеше в рамката на полуотворената врата и се взираше в мен. Изглеждаше, сякаш е замръзнал, а сините му очи бяха разширени. Гледаше към сребърния нож в ръката ми. Това, че бях сляпа и твърде зле за да го използвам, изглежда, му беше убягнало. Може би поради факта, че бях коленичила и се движех към него. Бях искала да нанеса удар, макар и сляпа като прилеп, без да вземам под внимание възможността, че този някой можеше и да има право да се намира там.
— Не ми каза, че ще доведеш някого.
— Трябваше да го спомена — съгласи се Ричард.
Успокоих се и се отпуснах на колене върху седалката.
— Да, трябваше да го споменеш.
Ножът блестеше на светлината. Изглеждаше остър като бръснач и добре поддържан. Така си беше.
— Просто щях да проверя как е Луи — каза Стивън. Звучеше леко разтърсен. Беше облечен с черно кожено яке със сребърни капси, закопчано стегнато по врата му. Дългата му, къдрава руса коса падаше напред върху якето. Изглеждаше като женствен рокер.
— Добре — отвърнах аз.
Стивън погледна покрай мен към Ричард. По-скоро почувствах, отколкото видях кимването му.
— Всичко е наред, Стивън. — Имаше нещо в гласа му, което ме накара да се обърна бавно към него.
Имаше нещо странно, изписано на лицето му.
— Може би наистина си толкова опасна, колкото се преструваш, че си.
— Не се преструвам, Ричард.
Той кимна.
— Може би наистина е така.
— Това проблем ли е?
— Предполагам, че не, стига да не стреляш по мен или по членовете на глутницата ми.
— За глутницата не мога да обещая.
— Те са под моя защита.
— Тогава се погрижи да ме оставят на мира.
— Ще се биеш ли с мен заради това? — попита той.
— А ти ще се биеш ли с мен?