Съмнявах се, че тази щеше да му хареса. Поех си дълбоко въздух и го казах бързо, сякаш това щеше да направи преглъщането по-лесно, като лъжица, пълна със захар.
— Ричард ме помоли да се оженим и аз се съгласих. Можех да добавя и „но вече не съм сигурна“, обаче не го направих. Бях твърде объркана, че да представям нещо различно от голите факти. Ако се опиташе да ме убие, може би щях да добавя подробности. Дотогава… щях да изчакам.
Жан-Клод просто стоеше на място. Въобще не се помръдваше. Отоплението се включи и аз подскочих. Вентилационната шахта беше над кушетката. Въздухът си играеше с косата му, с плата на ризата, но беше все едно да наблюдаваш манекен. Косата и дрехите се движеха, но останалото беше като камък.
Мълчанието се проточи и изпълни стаята. Отоплението спря и тишината беше толкова дълбока, че можех да чуя кръвта, пулсираща в ушите ми. Беше като покоя преди съзиданието. Осъзнаваш, че предстои нещо голямо, просто не знаеш какво точно. Оставих тишината да ме обгърне. Нямаше да съм тази, която щеше да я наруши, защото се страхувах от предстоящото. Това абсолютно спокойствие беше много по-изнервящо, отколкото би бил гневът. Не знаех какво да правя с него, затова и не предприех нищо. Начин на поведение, за който рядко съжалявам.
Гретхен беше първата, която наруши тишината.
— Чу ли я, Жан-Клод? Ще се омъжва за друг. Обича друг.
Той премигна веднъж — дълго, грациозно движение на миглите.
— Попитай я дали ме обича, Гретхен.
Гретхен застана пред мен, препречвайки погледа на Жан-Клод.
— Какво значение има? Ще се омъжва за друг.
— Попитай я! — Беше заповед.
Гретхен се извъртя рязко към мен. Костите на лицето й изпъкваха под кожата, устните и бяха изтънели от гняв.
— Ти не го обичаш.
Не беше точно въпрос, затова го оставих без отговор. Гласът на Жан-Клод се извиси мързеливо, пълен с някакъв тъмен подтекст, който не разбирах.
— Обичаш ли ме, ma petite?
Изгледах изпълненото с ярост лице на Гретхен и отговорих:
— Предполагам, че няма да ми повярваш, ако кажа не.
— Не можеш ли просто да кажеш „да“?
— Да, в някакво тъмно, извратено ъгълче на душата си те обичам. Доволен ли си?
Той се усмихна.
— Как можеш да се омъжиш за него, ако ме обичаш?
— Обичам и него, Жан-Клод.
— По същия начин ли?
— Не.
— Как така ни обичаш по различен начин?
Въпросите ставаха все по-подвеждащи.
— Как да ти обясня нещо, което дори самата аз не разбирам?
— Опитай.
— Ти си като велика шекспирова трагедия. Ако Ромео и Жулиета не се бяха самоубили, щяха да се намразят след година. Страстта е форма на любов, но не е истинска. Не е трайна.
— А какво чувстваш към Ричард? — Гласът му бе изпълнен с някаква силна емоция. Трябваше да е гняв, но я чувствах по различен начин. Почти като емоция, за която ми липсваха думи да я опиша.
— Аз не просто обичам Ричард, харесвам го. Наслаждавам се на компанията му. Аз… — мразех да се обяснявам. — О, по дяволите, Жан-Клод, не мога да го облека в думи. Мога да си представя как прекарвам живота си с Ричард, но не мога да направя същото с теб.
— Определихте ли дата?
— He — отвърнах аз.
Наклони главата си на една страна и започна да ме изучава.
— Казваш истината, но има някаква частица, която е лъжа. Какво спестяваш, ma petite?
Намръщих се.
— Казах ти истината.
— Но не цялата.
Не исках да му казвам. Щеше да се зарадва твърде много. Почувствах се леко нелоялна спрямо Ричард.
— Не съм напълно сигурна за сватбата с Ричард.
— Защо не? — Имаше нещо в лицето му, което сякаш бе надежда. Не можех да му позволя да си направи погрешните изводи.
— Видях го да става странен. Почувствах… силата му.
— И?
— И сега не съм сигурна.
— И той не е достатъчно човек за теб. — Жан-Клод отметна глава назад и се разсмя. Радостно изливане на звук, което ме покри като шоколад. Тежко и сладко, и дразнещо.
— Тя обича друг — обади се Гретхен. — Има ли значение, че се съмнява в него? Съмнява се и в теб. Тя те отхвърли, Жан-Клод. Това не е ли достатъчно?
— Ти ли направи това на лицето й?
Тя направи тесен кръг, като тигър в клетка.
— Тя не те обича колкото мен. — Коленичи пред него с ръце, докосващи краката му, и лице, взиращо се в неговото. — Моля те, аз те обичам. Винаги съм те обичала. Убий я или й позволи да се ожени за този мъж. Тя не заслужава обожанието ти. Той я игнорира.
— Добре ли си, ma petite?
— Добре съм.
Гретхен заби пръсти в дънките му, вкопчвайки се него.
— Моля те, моля те!
Не я харесвах, но болката, безнадеждната болка в гласа й беше ужасяваща. Беше се опитала да ме убие и въпреки това я съжалявах.