Какво, по дяволите, ставаше?
Рейна повдигна лице, колкото да може да говори.
— Жан-Клод не иска да обиди Маркус. Нуждае се от подкрепата на глутницата, за да контролира града. Нали така, любими?
Той постави ръце на тънкия й кръст и отстъпи назад. Ръцете й се плъзнаха по кожата му, докато най-накрая остана напълно извън обсега й. Наблюдаваше го по начина, по който змиите гледат малките птички. Не бе нужно човек да е вампир, за да усети страстното й желание. „Очевидно“ бе твърде мека дума.
— С Маркус имаме договорка — каза Жан-Клод.
— Каква договорка? — попитах аз.
— Какво те интересува, ma petite? Ти ще се срещаш с мосю Зееман. Нима на мен не ми е позволено да се виждам с други хора? Предложих ти моногамия и ти ме отхвърли.
Не бях мислила за това. Не ми допадаше. Проклятие.
— Не ме притеснява споделянето, Жан-Клод.
Рейна застана зад него, прокарвайки дълги лакирани нокти по кожата му. Ръцете й се сключиха на гърдите му, а брадичката й почиваше на рамото му. Този път Жан-Клод се отпусна в ръцете и. Облегна се назад към нея, докато бледите му ръце галеха нейните. Гледаше към мен, докато го правеше.
— Какво те притеснява, ma petite?
— Изборът ти на партньорки.
— Ревнуваш ли? — попита Рейна.
— Не.
— Лъжкиня.
Какво се предполагаше да кажа? Че ми е неприятно да гледам как го е налазила? Така беше. Което ме притесняваше повече, отколкото факта, че го опипва.
Поклатих глава.
— Просто се чудех колко далеч би стигнал, за да си осигуриш благоразположението на глутницата.
— О, до края — отвърна Рейна и се премести така, че да застане пред него. С токчетата бе по-висока от Жан-Клод. — Ще дойдеш с мен, за да си поиграем.
Целуна го с едно бързо движение, после падна на колене пред него, гледайки нагоре.
Жан-Клод погали косите й. Изящните му бледи ръце повдигнаха лицето й. Наведе се към нея, сякаш да я целуне, но гледаше към мен, докато го правеше.
Нима чакаше да му кажа да не го прави? В началото изглеждаше почти уплашен от нея. Сега се чувстваше напълно удобно. Знаех, че ме дразни. Опитваше се да ме накара да ревнувам. И успяваше.
Целуна я бавно и продължително. Когато вдигна глава, устните му бяха изцапани с червилото й.
— Какво си мислиш, ma petite?
Вече не можеше да чете мислите ми, един от плюсовете да нямаш вампирски белези.
— Че ми падаш в очите, щом си правил секс с Рейна.
Габриел се разсмя топло.
— О, не е правил секс с нея, още не. Тръгна към мен с дълги плавни крачки. Отметнах тренчкота и показах браунинга.
— Нека не издивяваме.
Той развърза колана на собствения си тренчкот и вдигна помирително ръце. Отдолу не носеше риза. Имаше пиърсинг със сребърна халка на лявото зърно и на пъпа.
Самата гледка ме накара да потръпна.
— Мислех, че среброто наранява ликантропите. Като алергия.
— Изгаря — отвърна той. В гласа му се долавяше лека дрезгавина.
— И това хубаво ли е? — попитах аз.
Габриел бавно свали ръце, плъзгайки палтото си надолу. Обърна се бавно, докато дрехата падаше, като при стриптийз. Не видях други сребърни халки. Завъртя се рязко, докато палтото се свличаше от ръцете му и при връхната точка на завъртането си го метна към мен. Ударих палтото, отхвърляйки го от себе си. Това беше грешка.
В следващия миг той беше върху мен, а тялото му буквално ме сплеска на пода. Ръцете ми се оказаха приковани към гърдите, в капан под палтото му. Кръстът му блокираше файърстара. Посегнах към браунинга и ръката му разкъса шлифера ми, сякаш бе от хартия, изтръгвайки оръжието изпод рамото ми. За малко не изтръгна кобура и част от плътта ми при това движение. За около секунда лявата ми ръка представляваше кълбо сурова болка. Когато отново можех да я почувствам, броунингът го нямаше, а аз се взирах в лицето на Габриел на десетина сантиметра от моето.
Изви бедрата си така, че заби файърстара в телата ни. Вероятно го заболя повече, отколкото мен.
— Това не боли ли? — попитах аз. Гласът ми бе изненадващо спокоен.
— Харесвам болката — отвърна той.
Постави върха на езика си върху брадичката ми и облиза устата ми. Разсмя се.
— Бори се по-силно. Натисни с тези малки ръчички.
— Харесваш болката? — попитах аз.
— Аха.
— Значи ще се влюбиш в това. — Забих ножа в горната част на стомаха му.
Той издаде кратък звук, нещо средно между сумтене и въздишка. По тялото му пробягна тръпка. Повдигна се над мен, като все още ме затискаше от кръста надолу, сякаш правеше женски лицеви опори.
Повдигнах се заедно с него, забивайки ножа по-надълбоко, и придвижих острието нагоре, режейки плътта му.
Габриел разкъса шлифера на парчета, но не се опита да сграбчи ножа. Подпря се с ръце от двете ми страни, взирайки се надолу в ножа и окървавените ми длани.