Зарови лице в косите ми, отпускайки се съвсем леко. Помислих, че е изгубил съзнание, когато прошепна:
— По-дълбоко.
— О, Исусе.
Острието бе стигнало почти до основата на гръдната му кост. Когато я достигнех, едно рязко движение нагоре щеше да прониже сърцето му.
Легнах обратно на пода, за да имам по-добър ъгъл за смъртоносния удар.
— Не го убивай — обади се Рейна. — Нужен ни е.
На нас? Ножът бе на път към сърцето му, когато той се претърколи от мен със заслепяваща скорост. Озова се по гръб на не много голямо разстояние. Дишаше много бързо, а гърдите му се повдигаха и отпускаха. По кожата му течеше кръв. Очите му бяха затворени, а устните — извити в полуусмивка.
Ако беше човек, би могъл да умре по-късно през нощта. Вместо това лежеше усмихнат на килима. Завъртя главата си на една страна и отвори очи. Странните му сиви очи гледаха към мен.
— Беше прекрасно.
— Исусе Христе! — възкликнах аз.
Изправих се на крака, използвайки кушетката за опора. Бях покрита с кръвта на Габриел. Ножът лепнеше от нея.
Каспар седеше в ъгъла й и ме гледаше. Беше се сгушил в палтото си с разширени очи. Не го обвинявах.
Изтрих ръцете си и острието в черната кушетка.
— Благодаря за помощта, Жан-Клод.
— Беше ми казано, че вече си доминираща, ma petite. Човек не трябва да се меси във вътрешните борби за доминация. — Той се усмихна. — Освен това не се нуждаеше от помощта ми.
Рейна коленичи край Габриел. Наведе лице към кървящия му стомах и започна да ближе с дълги, бавни движения на езика. Гърлото й се разтрисаше от конвулсии, докато преглъщаше.
Нямаше да ми прилошее. Нямаше да ми прилошее. Погледнах към Каспар.
— Какво правиш с тези двамата?
Рейна вдигна покритото си с кръв лице.
— Каспар е нашето опитно зайче.
— Какво би трябвало да означава това?
— Той може да се превръща колкото често си пожелае. Не губи съзнание. Използваме го, за да тестваме потенциални звезди на филмовите ни продукции. За да проверим как реагират, когато някой сменя формата си насред нещата.
Щеше да ми прилошее.
— Моля те, не ми казвай, че го карате да се променя насред секс с цел прослушване за снимки.
Рейна наклони глава на една страна. Езикът й облиза устните, почиствайки ги от кръвта.
— Знаеш за нашите скромни филми?
— Аха.
— Изненадана съм, че Ричард ти е казал. Той не одобрява тези забавления.
— Участваш ли във филмите?
— Каспар не иска да играе в тях — отвърна Рейна, след което се изправи и тръгна към кушетката. — Маркус не желае да принуждава никой да участва. Но Каспар ни помага с прослушванията. Нали така, Каспар?
Той кимна в отговор. Взираше се в килима и влагаше много усилия да не погледне към нея.
— И защо сте тук тази вечер? — попитах аз.
— Жан-Клод ни обеща малко вампири за следващия филм.
— Вярно ли е?
Лицето на Жан-Клод беше безизразно, прелестно, до неразгадаемо.
— Робърт трябва да бъде наказан.
Намръщих се при тази смяна на темата.
— Ковчегът е пълен.
— Винаги има други ковчези, Анита.
Робърт пропълзя напред.
— Съжалявам, господарю. Съжалявам. — Не докосна Жан-Клод, но пропълзя близо до него. — Не мога да понеса кутията отново, господарю. Моля ви.
— Самият ти се страхуваш от Рейна, Жан-Клод. Какво очакваш да направи Робърт по въпроса?
— Не се страхувам от Рейна.
— Добре, но те са превъзхождали Робърт. Знаеш, че е така.
— Може би си права, ma petite.
Робърт погледна нагоре. На красивото му лице за момент проблясна надежда.
— Благодаря ви, господарю. — Погледна към мен. Благодаря ти, Анита.
Свих рамене.
— Можете да ползвате Робърт за следващия си филм — каза Жан-Клод.
Робърт го сграбчи за крака.
— Господарю, аз…
— О, хайде, Жан-Клод, не го давай на нея.
Рейна се отпусна на кушетката между Каспар и мен. Изправих се. Тя преметна ръка през неговите рамене. Той потрепери.
— Достатъчно хубав е. Всеки вампир може да понесе сериозно наказание. Напълно приемливо — каза тя.
— Видя ги как се държаха тази вечер — обадих се аз. — Наистина ли искаш да причиниш подобно нещо на един от собствените си хора?
— Нека Робърт реши — отвърна Жан-Клод. — Кутията или Рейна.
Робърт погледна към ликантропката. Тя му се усмихна с окървавени устни.
Той наведе глава, така че да я вижда, после кимна.
— Не и кутията. Всичко друго е по-добро от това.
— Тръгвам си — казах аз.
Стигаше ми толкова междувидова политика за една вечер.
— Не искаш ли да видиш шоуто? — попита Рейна.