Часовете започваха точно в седем, преди закуска, и продължаваха чак до вечерта с малки междучасия — колкото децата да хапнат. В началото Лев беше много по-напред от Владек, ала той залягаше неуморно над учебниците и след броени седмици пропастта между двете момчета взе да се скъсява, а приятелството и съперничеството им — да се засилват. На учителите — германеца и поляка, им беше трудно да се отнасят еднакво към двамата си ученици, единия син на благородник, другия — на най-обикновен ловджия, макар че от немай-къде се съгласиха с барона, когато той похвали господин Котовски за правилния избор. Баронът изобщо не се притесняваше от държанието на учителите към Владек, тъй като, докато беше с Лев, всички бяха длъжни да се отнасят с момчетата като с равни.
Даде да се разбере, че е доволен от напредъка на двамата малчугани, и от време на време поощряваше Владек с дрехи и играчки. Първоначалното хладно и отчуждено възхищение на момчето към барона малко по малко прерасна в уважение и когато стана време да се върне за Коледа при майка си и баща си в къщурката в гората, то се натъжи много, че ще се раздели с Лев.
И имаше защо. Въпреки че отпърво се зарадва, задето вижда майка си, след кратките три месеца в замъка на барона Владек започна да вижда у дома неща, които го стряскаха и които дотогава изобщо не бе забелязвал. Ваканцията му се стори безкрайна. Къщурката с едно-единствено помещение и с плевня отгоре го задушаваше, храната не достигаше и всички ядяха с ръце — в замъка никой не бе делил всичко на девет.
След половин месец Владек вече изгаряше от нетърпение да се върне при Лев и барона. Всеки следобед изминаваше шестте версти до замъка и гледаше вторачено дебелия зид, който опасваше имението. Флорентина бе живяла само сред слугите в кухнята, затова беше на седмото небе, задето е отново при семейството си, и не проумяваше как така Владек никога вече няма да се чувства в дървената къща като в свой дом.
Ловецът също се видя в чудо и не знаеше как да се държи с момчето, което бе облечено като от кутийка, говореше възпитано и все отваряше дума за неща, които той не разбираше, а и не искаше да разбере. Владек по-цял ден си губеше времето в четене. Какво ли щеше да излезе от него? Как щеше да си изкарва с честен труд прехраната, щом не го биваше да държи брадва и да хване един заек? Ловецът също се молеше празниците да минат по-бързо.
Хелена се гордееше с Владек и в началото не искаше да си признае, че между него и останалите деца е зейнала пропаст. Ала накрая нямаше как да си затваря повече очите. Една вечер малчуганите се впуснаха да играят на войници, а Стефан и Франк, пълководци съответно на двете воюващи страни, отказаха да вземат във войската си Владек.
— Защо все ме пренебрегвате? — възкликна хлапакът. — И аз искам да се науча да се бия.
— Пренебрегваме те, защото си навлек и не си ни истински брат — изсъска Стефан.
Настана дълго мълчание, нарушено от Франк:
— Тате никога не те е искал, но мама все те бранеше.
Без да помръдва, Владек затърси с очи Флорентина сред децата, застанали в кръг.
— Какви ги дрънка Франк? Как да не съм ви брат? — попита той.
Така научи как се е родил и проумя защо открай време е бил отделян от братята и сестрите си. Майка му съвсем посърна, задето е толкова отчужден, той обаче дълбоко в себе си се радваше, че е издънка на други, неизвестни родители и в жилите му не тече кръвта на тоя проклетник, ловеца. Сега вече всички пътища бяха разчистени пред него.
Когато празниците най-после свършиха, Владек се върна радостен и щастлив в замъка. Лев го посрещна с отворени обятия — и той бе отчужден от другите заради богатството на баща си, точно както Владек заради сиромашията на ловеца, и също бе прекарал една тъжна Коледа. От този ден нататък двете момчета се сближиха още повече и не след дълго станаха неразлъчни. Когато започна лятната ваканция, Лев се примоли на баща си да позволи на Владек да остане в замъка. Баронът склони, защото и той бе обикнал хлапето. Владек бе неописуемо радостен и стъпи в къщата на ловеца още само веднъж през живота си.