За половин година изплати заема, като от март до август 1929 година, може би най-добрите дни, изживявани някога от борсата, купуваше и продаваше внимателно акции.
През септември отново бе понатрупал пари и дори спести за нов буик, като същевременно вече беше собственик на двайсет и пет на сто от хотелска верига „Ричмънд“. Беше доволен, че се е сдобил с такъв голям дял от империята на Дейвис Лерой. Това му вдъхваше самочувствие да преследва дъщеря му и останалите седемдесет и пет на сто.
В началото на октомври покани Мелани на концерт от Моцартови творби в изпълнение на Чикагския симфоничен оркестър. Издокара се в най-модния си костюм, който само подчертаваше, че е понапълнял, сложи си първата копринена вратовръзка, която притежаваше, и след като се видя в огледалото, се преизпълни с увереност, че вечерта ще мине успешно.
След концерта реши да не ходят в „Ричмънд“, колкото и добра да бе кухнята там, и заведе Мелани на вечеря в „Луп“. Внимаваше много да говори само за икономика и политика, две области, в които Мелани трябваше да признае, че той е по-наясно от нея. Накрая я покани да пийнат нещо в квартирата му. Младата жена я виждаше за пръв път и се учуди колко изискано е обзаведена.
Авел й наля кока-колата, за която тя помоли, пусна две кубчета лед в пенливата напитка и бе насърчен от усмивката, с която момичето го възнагради, докато той му подаваше чашата. На себе си сипа бърбън.
— Благодаря ти, Авел, за прекрасната вечер.
Той седна до нея и завъртя замислено напитката в чашата си.
— Години наред не съм слушал музика. Когато най-сетне чух Моцарт, той докосна сърцето ми както никой друг композитор.
— Понякога ти личи много, че идваш от Централна Европа. — Мелани придърпа края на копринената си рокля, върху който Авел беше седнал. — Кой би предположил, че един директор на хотел обича Моцарт!
— Един от предците ми, първият барон Розновски — поясни младежът, — се е познавал лично с маестрото и е бил близък приятел на семейството, затова винаги съм смятал, че Моцарт е част от живота ми.
Мелани се усмихна непроницаемо. Авел се наведе и я целуна току над ухото, зад което тя бе прибрала кичур руса коса. Младата жена продължи разговора, без да показва с нищо, че е забелязала целувката.
— Фредерик Сток улови до съвършенство настроението на трета част, нали?
Авел се опита да я целуне още веднъж. Този път Мелани се извърна с лице към него и му позволи да я целуне по устните. Сетне се отдръпна.
— Трябва да се прибирам в общежитието.
— Но нали едва-що си дошла! — смая се Авел.
— Да, да, така е, ала утре трябва да ставам рано. Чака ме тежък ден.
Авел я целуна още веднъж. Мелани полегна на канапето и младежът се опита да приплъзне ръка върху гърдите й. Тя пак се отдръпна и го отблъсна деликатно.
— Трябва да тръгвам, Авел — настоя тя.
— Я не се занасяй, можеш да поостанеш още — рече младежът и отново се опита да я целуне.
Този път тя го спря, като му даде твърд отпор.
— Какви ги вършиш, Авел? Това, че си ме завел на концерт и на вечеря, не ти дава право да ме мачкаш.
— Но нали излизаме от месеци! — възкликна младежът. — Мислех, че нямаш нищо против.
— Откъде реши, че излизаме от месеци! От време на време вечерям с теб в ресторанта на баща си, но това съвсем не означава, че излизаме.
— Извинявай — рече Авел. — Последното, което искам, е да си мислиш, че те мачкам. Исках само да те докосна.
— Няма да позволя на никого да ме докосва, освен ако не смятам да се омъжа за него — поясни тя.
— Но аз искам да се оженим — пророни едва чуто младежът.
Мелани избухна в смях.
— Какво толкова му е смешното — почервеня Авел.
— Не се вдетинявай, Авел, никога няма да се омъжа за теб.
— Защо? — попита младият мъж, стъписан от категоричността в гласа й.
— Не приляга на една южнячка с добро потекло да се омъжва за поляк първо поколение имигрант — отвърна Мелани, като изпъна гръб и взе да оправя роклята си.
— Но аз съм барон — възрази донейде високомерно Авел.
Мелани пак прихна.
— Нима си въобразяваш, че някой ти вярва? Толкова ли не знаеш, че всеки път, когато отвориш дума за благородническата си титла, целият персонал ти се присмива зад гърба?