След часовете Владек и Лев играеха на какви ли не игри. Но най-много обичаха криеницата — в замъка имаше седемдесет и две помещения и почти беше изключено нечие скривалище да се повтаря. Владек най-често се криеше в тъмницата под замъка, където Лев можеше да го намери единствено на мъждивата светлина, процеждаща се през малката каменна решетка високо върху стената — дори се налагаше човек да носи свещ, за да не се изгуби. Владек недоумяваше за какво ли служи тъмницата, пък и никой от слугите не отваряше дума за нея, тъй като не помнеше тя да се е използвала някога.
Даваше си сметка, че може да се мери с Лев единствено по време на часовете и му отстъпва във всички игри, освен в шахмата. Случваше се да се заиграят и на река Чара, която лъкатушеше покрай замъка. През пролетта ловяха риба, лете плуваха, а през зимата, когато реката замръзваше, надяваха дървените кънки и се гонеха по леда. През това време Флорентина седеше на брега и притеснена, ги предупреждаваше къде ледът е изтънял. Ала Владек никога не я слушаше и току хлътваше в някоя дупка. Лев растеше и заякваше бързо, тичаше добре, плуваше добре и сякаш изобщо не боледуваше и не се уморяваше. За пръв път Владек разбра какво е да си красив и добре сложен. Докато плуваше, докато тичаше и се пързаляше с кънките, знаеше, че не може и да се надява да мери сили с Лев. За капак онова, което Лев наричаше пъп, при него почти не се забелязваше, а пъпът на Владек бе груб и твърд и стърчеше грозно насред тантурестото му тяло. Часове наред той се усамотяваше в стаята си, гледаше се в огледалото и все се питаше защо, най-вече защо има само едно зърно, докато всички останали момчета, които бе виждал голи до кръста, си имаха по две, както явно го изискваше симетрията в човешкото тяло. Случваше се да лежи буден до среднощ, да прокарва пръсти по голите си гърди и възглавницата му да се мокри от сълзи на самосъжаление. Накрая се унасяше както се молеше, когато се събуди на сутринта, всичко да е различно. Молитвите му си оставаха без отклик.
Всяка вечер правеше физически упражнения, но внимаваше да не го види някой, дори Флорентина. Благодарение на решимостта си се научи да ходи така, че да изглежда по-висок. Ръцете и краката му станаха мускулести, той се държеше на лоста в стаята с надеждата, че така ще порасне, но Лев сякаш ставаше по-висок дори докато спеше. Владек волю-неволю се примири, че винаги ще бъде с една глава по-нисък от сина на барона и че нищо, нищичко няма да помогне върху гърдите му да се появи и второто зърно. Не харесваше тялото си, макар че Лев не казваше и дума за външния вид на своя приятел — не познаваше други деца, освен Владек, когото направо боготвореше.
Барон Розновски обикваше все повече и повече упоритото чернокосо момче, заменило по-малкия брат на Лев, отишъл си заедно с майка си от този свят, която бе издъхнала по време на раждането.
Всяка вечер двете момчета се хранеха заедно с благородника в огромната каменна трапезария, където трепкащите свещи хвърляха зловещи сенки по главите на препарираните животни, а слугите влизаха и излизаха нечуто с големите сребърни подноси и позлатените чинии, в които имаше гъше месо, шунка, речни раци, отлежали вина, плодове. Сетне, когато над масата се спускаше още по-наситен мрак, баронът отпращаше чакащата прислуга и захващаше да разказва на момчетата за полската история, като им позволяваше да си сръбнат и водка „Данциг“, където златните листенца проблясваха на свещите. Стига да се престрашеше, Владек молеше барона да им разкаже за Тадеуш Косцюшко.
— Голям родолюбец и герой — отвръщаше баронът. — Самото олицетворение на борбата за независимост, получил е образованието си във Франция…
— Чийто народ обичаме и му се възхищаваме, както сме се научили да мразим всички руснаци и австрийци — вметваше Владек, който се наслаждаваше на разказа дваж повече заради това, че го знаеше до най-малките подробности.
— Кой на кого разказва, Владек? — прихваше баронът. — А после заедно с Джордж Вашингтон се е борил в Америка за свобода и демокрация. През 1792 година е предвождал поляците в битката при Дубинка. Сетне нашият продажен крал Станислав Понятовски ни е предал, за да се спазари с руснаците, и тогава Косцюшко се е върнал в любимата родина, за да се бори срещу игото на царизма. Спечелил е битката къде, Лев?