— И господин Лерой каза същото, когато миналата есен ни посети — обясни Уилям. — Но времената са тежки. Никой не знае дали хотелите ще си стъпят на краката, пък и ние, господин Розновски, сме банкери, а не хотелиери.
Авел вече губеше търпение. Дейвис бе прав, когато го беше нарекъл „младок с жълто около устата“.
— За хората, работещи в хотелите, времената наистина ще станат много тежки — отбеляза полякът. — Какво ще правят, ако се озоват на улицата? Каква според вас ще бъде съдбата им?
— Опасявам се, господин Розновски, че не нося отговорност за тях. Длъжен съм да отстоявам интересите на банката.
— По-точно, личните си интереси, нали, господин Каин? — избухна другият мъж.
Младият банкер пламна.
— Не сте справедлив, господин Розновски, и щеше да ми стане много неприятно, ако наистина не осъзнавах какво ви се е струпало на главата.
— Жалко, че не го осъзнахте навреме, за да спасите Дейвис Лерой — подметна Авел. — Вашето разбирате щеше да му свърши добра работа. Вие, господин Каин, го убихте, все едно го бутнахте през прозореца — вие и ония мижитурки, вашите колеги! Седите си тук, клатите си краката, докато ние се скъсваме от работа, колкото за да си напълните гушите, ако времената са добри, и да тръгнете да мачкате хората, ако играта загрубее.
Уилям също се ядоса. Но за разлика от Авел Розновски не го показа.
— Този разговор, господин Розновски, не води доникъде. Длъжен съм да ви предупредя, че ако до трийсет дни не намерите купувач на хотелската верига, нямам друг избор, освен да обявя публичен търг за хотелите.
— Сега безспорно ще ме посъветвате да поискам заем от друга банка — подметна злъчно посетителят. — Уж сте запознат с работата и миналото ми, а отказвате да ме подкрепите. И къде, по дяволите, очаквате да отида от тук?
— Опасявам се, че нямам представа — отвърна Уилям. — Вие сам си решете. Управителният съвет ми е възложил да прибера час по-скоро парите на банката, което и смятам да направя. Надявам се да бъдете така любезен да се свържете с мен най-късно до четвърти февруари и да ми съобщите дали сте успели да намерите купувач. Приятен ден, господин Розновски.
Уилям стана иззад писалището и отново протегна ръка. Този път Авел не я пое и се запъти право към вратата.
— След телефонния ни разговор, господин Каин, смятах, че ще се смутите поне мъничко и ще ми помогнете. Грешал съм. Вие сте един изпечен мръсник, затова, когато вечер си лягате, господин Каин, сещайте се за мен. Когато сутрин се будите, също се сещайте за мен, тъй като аз нито за миг няма да престана да обмислям плановете си за вас.
Уилям остана свъсен срещу затръшнатата врата. Още го глождеше мисълта за сребърната гривна. Къде ли я беше виждал?
Секретарката се върна.
— Какво ужасно човече! — възкликна тя.
— Грешите — възрази младият банкер. — Смята, че сме погубили съдружника му и че сега се опитваме да сторим също и с хотелите, без да се замисляме за работещите там, да не говорим пък за самия него. Всъщност той е доказал, че е много кадърен и оправен. При така стеклите се обстоятелства се държа удивително достойно и да ви призная, чак съжалих, че управителният съвет не пожела да му помогне. — Уилям вдигна очи към секретарката. — Свържете ме с господин Коен.
18.
Сутринта на другия ден Авел се прибра в Чикаго, все още вбесен от отношението на Уилям Каин. Така и не чу какво крещи вестникарчето, застанало на ъгъла. Спря такси и се качи на задната седалка.
— Хотел „Ричмънд“, ако обичате.
— Репортер ли сте? — попита таксиметровият шофьор, след като подкара по Стейт стрийт.
— Не, защо? — изненада се младежът.
— Защото помолихте да ви закарам до „Ричмънд“. Днес всички репортери са там.
Авел не помнеше в хотела да е насрочено събитие, което да представлява интерес за печата.
Шофьорът продължи:
— Щом не сте от вестниците, дали да не ви закарам в друг хотел?
— Защо? — подвикна още по-озадачен Авел.
— Ами защото, ако сте си запазили стая там, едва ли ще прекарате приятна нощ. „Ричмънд“ изгоря до основи.
Точно в този момент шофьорът зави и Авел видя тлеещия хотел. Улицата беше задръстена с полицейски автомобили, пожарни коли, овъглено дърво и струяща отвсякъде вода. Младежът слезе от таксито и се втренчи в останките на гордостта в хотелската верига на Дейвис Лерой.