„Сега, каквото и да направя, ще е след дъжд качулка“, завайка се Авел и се удари с юмрук по куция крак. Не усети болка, сякаш бе станал напълно безчувствен.
— Ах, негодници с негодници! — изкрещя на глас той. — Нагледал съм се и на по-страшни неща в тоя живот, и на вас ще ви натрия носа. Германци, руснаци, турци, онзи мръсник Каин, а сега и това! Ще им разкажа играта на всичките. Никой не е състояние да унищожи Авел Розновски.
Заместник-директорът видя шефа си, който стоеше при таксито и ръкомахаше, и изтича при него. Авел си наложи да се поуспокои.
— Персоналът и гостите на хотела успяха ли да го напуснат навреме? Има ли пострадали? — попита той.
— Не, слава богу. Хотелът бе почти празен, не беше трудно да изведем хората. Има един-двама души с леки наранявания и изгаряния, вече са настанени в болница. Няма причини да се притеснявате.
— Пак е нещо. Добре че хотелът е застрахован за голяма сума, доколкото си спомням, за милион — милион и нещо. Може би ще успеем да извлечем някаква полза от бедата.
— Съмнявам се, ако онова, което пишат в последните издания на вестниците, се окаже вярно.
— И какво пише в тях? — попита Авел.
— Предпочитам, шефе, сам да го прочетете — отвърна заместникът му.
Авел отиде при вестникарчето и му плати два цента за последния брой на „Чикаго Трибюн“. Разбра всичко още от огромното заглавие на уводната статия:
ХОТЕЛ „РИЧМЪНД“ ИЗГОРЯ ДО ОСНОВИ
ИМА ПОДОЗРЕНИЯ ЗА УМИШЛЕН ПАЛЕЖ
Авел поклати невярващо глава и прочете още веднъж заглавието.
— Какво ли още има да се случва? — промърмори той.
— Неприятности ли имате? — попита вестникарчето.
— Малки — рече младежът и се върна при заместник-директора.
— Кой ръководи полицейското разследване?
— Човекът, който се е облегнал на полицейския автомобил — отвърна неговият заместник и посочи висок слаб мъж, вече започнал да оплешивява. — Казва се лейтенант О’Мали.
— Събери персонала в служебната пристройка, ще се срещна с хората утре в десет сутринта. Ако дотогава ме потърси някой, ще отседна в „Стивънс“, докато нещата тук се поуспокоят.
— Ясно, шефе.
Авел отиде при лейтенант О’Мали и се представи. Високият слаб полицай се понаведе и се ръкува с него.
— А! Бившият директор, когото издирвахме под дърво и камък, се е завърнал при овъглените останки.
— Не ми е до шеги — сопна се Авел.
— Извинявайте. Прав сте. Имахме тежка нощ. Дайте да пийнем по нещо.
Полицаят хвана младежа за лакътя и го поведе през авеню Мичиган към кафенето на ъгъла. Поръча два млечни шейка.
Авел се засмя, когато пред него сложиха бялата пенеста течност. За последен път бе пил млечен шейк в далечното си детство.
— Знам, знам — рече лейтенант О’Мали. — Смешно си е. Всички в града нарушават закона и се наливат с бърбън и бира. Но все някой трябва да играе по правилата. При всички положения сухият режим няма да трае вечно и щом го отменят, ще започнат моите неприятности — бандитите ще установят, че наистина си падам по млечните шейкове.
Авел се засмя отново.
— А сега, да обсъдим вашите неприятности, господин Розновски. Нека като начало ви кажа, че според мен нямате никакъв шанс да си получите застраховката на хотела. Криминалистите огледаха сантиметър по сантиметър останките от сградата и откриха навсякъде бензин. Който го е лиснал, дори не си е дал труда да го прикрие. В приземните помещения всичко е подгизнало. Една клечка кибрит, и хотелът е пламнал като бенгалски огън.
— Подозирате ли някого? — попита Авел.
— Нека аз задавам въпросите. Имате ли представа дали някой ви няма зъб?
Авел изсумтя.
— Най-малко петдесет души, лейтенанте. Когато постъпих на работа тук, разгоних цяло гнездо усойници. Мога да ви предоставя списък, ако това ще помогне.
— Би могло и да помогне, ала хората и бездруго шушукат, сигурно няма да има нужда чак от списък — отвърна следователят. — Но ако научите нещо, веднага да ми съобщите, господин Розновски. Веднага, чухте ли, защото ви предупреждавам, ей там — посочи той навалицата по улицата — имате доста врагове.
— За какво намеквате? — трепна Авел.
— Намират се и такива, които подмятат, че вие сте подпалили хотела, защото по време на борсовия крах сте загубили всичко и сте опрели до парите от застраховката.