Следващата точка в дневния му ред беше застрахователят. Оказа се, че Хенри Осбърн е снажен красив мъж с черни очи и гъста тъмна коса, започнала тук-там да посребрява. Държеше се непринудено и на Авел му олекна. Почти нямаше какво да добави към разказа на лейтенант О’Мали. Застрахователно дружество „Грейт Уестърн“ нямало намерение да плати и цент, докато полицията не повдигнела срещу Дезмънд Пейси обвинение в умишлен палеж и не се докажело, че Авел не е замесен. Хенри Осбърн прояви разбиране към младежа.
— Верига „Ричмънд“ разполага ли с достатъчно пари, за да възстанови хотела? — попита той.
— Нямаме и пукнат грош — призна Авел. — С останалите хотели е обезпечен крупен заем, теглен от една банка, и оттам ни притискат да ги продам.
— Защо ще ги продавате вие? — учуди се застрахователят.
Авел му обясни, че е наследил акциите на веригата, без обаче да влиза във владение на самите хотели. Хенри Осбърн бе донякъде изненадан.
— Онези в банката няма начин да не са видели колко добре управлявахте хотела. Всеки предприемач в Чикаго е наясно, че сте първият директор, донесъл на Дейвис Лерой някаква печалба. Знам, и на банките не им е леко, но дори те би трябвало да правят изключения, ако това им е изгодно.
— Както личи, въпросната банка не си знае интереса.
— „Континентал Тръст“ ли? — попита Осбърн. — Винаги съм смятал, че старият Къртис Фентън си е сухар, но инак е разбран.
— Не е „Континентал Тръст“. Хотелите са преминали във владение на една бостънска банка — „Каин и Кабът“.
Хенри Осбърн пребледня като мъртвец и седна.
— Добре ли сте? — скочи Авел.
— Да, да, нищо ми няма.
— Да не би случайно да познавате Каин и Кабът?
— Но да си остане между нас, нали? — предупреди застрахователят.
— Не се притеснявайте.
— Да, преди време дружеството ни си имаше вземане-даване с тях. — Той се поколеба. — Накрая се наложи да ги съдим.
— Защо?
— Не мога да ви разкрия повече подробности. Объркана работа. Ще ви кажа само, че един от директорите не бе докрай искрен и откровен с нас.
— Кой от директорите? — попита полякът.
— А вие с кого си имахте работа? — попита на свой ред Осбърн.
— С мъж на име Уилям Каин.
Осбърн като че се подвоуми отново.
— Отваряйте си очите на четири — предупреди той. — По-голям мръсник не съм срещал. Мога да ви разкажа за него всичко от игла до конец, но между нас да си остане.
— Не му дължа нищо — отсече Авел. — Мен ако питате, сме на едно мнение, господин Осбърн. Господин Каин се отнесе зле с Дейвис Лерой и аз няма да му го простя никога.
— Можете да разчитате, че ще ви помагам всячески да си разчистите сметките с Уилям Каин — обеща Хенри Осбърн и стана иззад писалището. — Но наистина да си остане между нас. Ако съдът докаже, че хотелът е бил подпален от Дезмънд Пейси и няма други замесени, застрахователното дружество ще ви плати още същия ден. И тогава, стига да желаете, можете да застраховате при нас всичките си хотели.
— Ще видим — рече Авел.
Върна се в „Стивънс“ и реши да обядва в ресторанта, за да провери доколко добра е кухнята. На администрацията го чакаше поредното съобщение. Някой си господин Дейвид Макстън го канел на обяд в един.
— Дейвид Макстън — повтори на глас младежът и администраторката вдигна глава. — Името ми е познато. Откъде ли? — попита той момичето, вперило поглед в него.
— Това е собственикът на хотела, господин Розновски.
— А, да. Много ви моля, предайте на господин Макстън, че на драго сърце ще обядвам с него. — Авел си погледна часовника. — Бъдете така любезна, съобщете му, че ще позакъснея няколко минути.
— Разбира се, господине — обеща момичето.
Авел се качи бързо в стаята и си облече нова бяла риза. Какво ли искаше Дейвид Макстън?
Когато влезе в ресторанта, вътре нямаше къде игла да падне. Оберкелнерът го заведе в усамотена ниша с една-единствена маса, където собственикът на „Стивънс“ седеше сам. Стана, за да посрещне своя гост.
— Приятно ми е, Авел Розновски.
— Да, познавам ви — рече Макстън. — Всъщност само по име. Славата ви се носи. Заповядайте, седнете и да поръчваме.
Авел се възхити на „Стивънс“. Кухнята и обслужването не отстъпваха ни най-малко на тези в „Плаза“. Ако искаше да притежава най-добрия хотел в Чикаго, полякът трябваше да се постарае да изпревари „Стивънс“.