Не се изненада, че и досега останалите хотели се управляват зле, в някои случаи от измамници, ала заради огромната безработица в страната почти всички работещи в тях го посрещнаха едва ли не като спасител на хотелската верига. Реши, че е излишно да уволнява наред, със замах, както бе направил непосредствено след пристигането си в Чикаго. Мнозина от онези, които знаеха с какво се слави и се страхуваха от подхода му, вече бяха напуснали. Беше неизбежно някои глави да хвръкнат и те винаги бяха прикрепени към вратовете на хора, работили дълго в хотелска верига „Ричмънд“ и неспособни да се откажат да бъркат в кацата с меда само защото, видите ли, Дейвис Лерой бил мъртъв. Авел установи, че в много случаи е достатъчно да премести хората от един хотел в друг, та те да заработят поновому.
В края на първата година, откакто той бе станал председател на управителния съвет, персоналът в хотелите бе съкратен наполовина и загубите възлизаха едва на сто хиляди долара. Сред ръководния състав почти нямаше текучество — увереността на Авел в бъдещето на веригата беше заразителна.
Той си постави за задача през 1932 година да приключи без загуби. Знаеше, че единственият начин да постигне такова бързо подобрение е да остави директорите сами да носят отговорност за поверения им хотел, като им дава процент от печалбата, както Дейвис Лерой бе направил с него при постъпването му в чикагския „Ричмънд“.
Обикаляше от хотел на хотел, без да се застоява в някой повече от три седмици. Ако не броим Джордж, вторите му очи и уши в Чикаго, не съобщаваше на никого кой хотел му предстои да посети. Колкото и да бе изтощително, месеци наред пътуваше надлъж и шир из страната и се връщаше в Чикаго колкото да се види със Зофя или Къртис Фентън.
След като направи цялостна оценка на финансовото състояние на веригата, му се наложи да вземе и други неприятни решения. Най-крайното бе да затвори временно двата хотела — в Мобийл и Чарлстън, които губеха толкова много пари, че нищо чудно през тях безнадеждно да изтечеше спечеленото от другите хотели във веригата. Персоналът в останалите хотели видя как балтията пада и заработи още по-усърдно. Всеки път, когато се върнеше в тесния кабинет в пристройката на „Ричмънд“ в Чикаго, Авел заварваше цяла купчина докладни, които не търпяха отлагане — спукани тръби в тоалетните, хлебарки по кухните, кавги по ресторантите и неизбежните недоволни посетители, заканили се да съдят един или друг хотел.
Хенри Осбърн отново се появи в живота му с твърде навременното предложение застрахователно дружество „Грейт Уестърн“ да изплати застраховка от седемстотин и петдесет хиляди долара за изгорелия хотел, тъй като се бе установило, че Авел няма никаква връзка с Дезмънд Пейси и не е участвал в подпалването на чикагския „Ричмънд“. Особено много бе помогнал лейтенант О’Мали. Авел си даде сметка, че му дължи не само един млечен шейк. Съгласи се с определената сума на застраховката, понеже смяташе, че тя е съвсем реална, но Осбърн го посъветва да поиска повече пари и да му даде процент от разликата. Авел може и да си имаше недостатъци, но сред тях не бе подкупността, и след тази случка си имаше едно наум за Осбърн. Щом той бе готов на бърза ръка да предаде фирмата, където си вадеше хляба, със сигурност щеше да закопае, без да му мигне окото, и Авел, ако това му отърва.
През пролетта на 1932 година Авел се поизненада, когато получи мило писмо от Мелани Лерой, далеч по-сърдечно от някогашното й държание. Той бе поласкан и дори развълнуван и й звънна, за да я покани на вечеря в „Стивънс“, решение, за което съжали още щом влезе в ресторанта и видя Зофя — простодушна, непринудена, капнала от умора, уязвима. За разлика от нея Мелани беше ослепителна в дългата тревистозелена рокля, която не оставяше съмнения как точно ще изглежда тялото й, ако роклята бъде свалена. Очите й изглеждаха по-зелени и прелестни от всякога.
— Наистина се радвам, Авел, че изглеждаш толкова добре — отбеляза тя, докато сядаше насред ресторанта, — пък и за никого, разбира се, не е тайна какво постигна с хотелска верига „Ричмънд“.
— С хотелска верига „Барон“ — поправи я Авел.
Младата жена поруменя.
— Не знаех, че си сменил името.
— Да, още миналата година — излъга той.