Всъщност му бе хрумнало именно сега да преименува всички хотели във веригата и занапред те да се казват „Барон“. Как не се бе сетил досега!
— Подходящо име — усмихна се Мелани.
Зофя остави пред нея гъбената супа с доста рязко красноречиво движение. Супата насмалко да се плисне по тревистозелената рокля.
— Още ли не си си намерила работа? — попита младежът, докато записваше върху обратната страна на листа с менюто думите „Хотелска верига «Барон»“.
— Засега не, но положението вече не е чак толкова безнадеждно. В този град, ако си жена, завършила хуманитарни науки, трябва да изчакаш, докато и последният мъж се хване на работа, за да се надяваш и ти да си намериш нещичко.
— Ако имаш желание да работиш във верига „Барон“ — рече Авел, като понатърти върху името, — само ми кажи.
— Не, не — каза младата жена. — Няма нужда.
Побърза да смени темата и заговори за музика и театър. На Авел му беше много приятно — бе истинско предизвикателство да си бъбри с такава жена, която не пропускаше да се заяде с него, но го правеше много умело. За разлика от преди той се почувства по-уверен с нея. Вечерята се проточи доста, вече минаваше единайсет и всички, включително Зофя с подозрително червени очи, си бяха тръгнали от ресторанта, когато Авел откара Мелани до тях — този път не той, а вече тя го покани да пийнат по нещо. Младежът седна в края на канапето, а Мелани му наля забранено уиски и пусна грамофона.
— Няма да стоя много — рече гостът. — Утре ме чака много работа.
— Бива ли да говориш така, Авел! По приляга на мен да го кажа. Не бързай толкова, прекарахме чудесна вечер, точно както в доброто старо време.
Седна до него с рокля, вдигнала се над коленете. „Е, не точно както в доброто старо време“, помисли си Авел. Какви невероятни крака. Дори не се опита да се дръпне, когато Мелани се притисна към него. След броени мигове вече я целуваше — или по-скоро тя целуваше него. Авел плъзна ръце по бедрата, сетне и по гърдите й и този път тя като че веднага откликна на милувките. Накрая именно Мелани го хвана за ръка и го заведе в спалнята, където сгъна старателно покривалото върху леглото, обърна се към младежа и го помоли да смъкне ципа на роклята й. Той направо не повярва — дръпна припряно ципа, сетне изключи осветлението и се съблече. След това вече не му беше трудно да приложи на практика усвоеното с толкова старание от Джойс. Мелани също си бе доста обиграна — на Авел любенето никога не му се бе услаждало толкова много и накрая той потъна в дълбок доволен сън.
На заранта Мелани му направи закуска — въртеше се като квачка около него чак докато стана време той да тръгва.
— Ще следя с подновен интерес хотелска верига „Барон“ — рече му тя. — Не че някой се съмнява в огромния ти успех.
— Благодаря за закуската и за незабравимата нощ — каза Авел.
— Надявам се в скоро време да се видим отново — добави младата жена.
— С удоволствие — отвърна младежът.
Тя го целуна по бузата досущ вярна съпруга, която изпраща мъжа си на работа.
— За кого ли все пак ще се ожениш? — попита невинно, докато му помагаше да си облече балтона.
Той я погледна и й се усмихна мило.
— Можеш да бъдеш сигурна, Мелани, че когато взимам решението, ще се съобразя с твоето мнение по въпроса.
— В смисъл? — изненада се младата жена.
— В смисъл че ще се вслушам в съвета ти — отвърна вече от входната врата Авел — и ще се постарая да си намеря някоя симпатична млада полякиня, съгласна да се омъжи за мен.
След месец Авел и Зофя се венчаха. Кумуваше им Джордж. Гощавката бе в „Стивънс“ и танците и наздравиците продължиха до среднощ. По традиция всеки мъж плащаше нещо като откуп, за да потанцува със Зофя, а Джордж плувна в пот, когато търчеше напред-назад из заведението и щракаше с фотоапарата гостите в какви ли не пози и комбинации. В полунощ всички седнаха да похапнат от полските ястия, полети обилно с вино, бренди и водка „Данциг“, след като разрешиха на Авел и Зофя да се оттеглят в апартамента за младоженци — мнозина от мъжете си намигаха, докато жените го удариха на плач.
На другата заран Авел бе приятно изненадан, когато Къртис Фентън му съобщи, че сметката в „Стивънс“ е платена от господин Макстън, който така му правел сватбен подарък. С парите, които бе заделил за сватбата, младежът направи първата вноска за малката къща на Риг стрийт.
За пръв път в живота имаше собствен дом.