21.
През февруари 1934 година Уилям реши да излезе един месец в отпуск, който да прекара в Англия, преди да реши какво да прави занапред. Минаваше му през ума дори да напусне управителния съвет, но Матю го убеди, че при същите обстоятелства баща му надали е щял да постъпи така. Той като че ли понесе разгрома на приятеля си по-тежко и от него. През следващата седмица на два пъти се яви в банката с очевидните признаци на тежък махмурлук и забрави да свърши важна работа. Уилям реши да не отваря дума за това и покани Матю на вечеря заедно с Кейт. Той отказа с оправданието, че бил изостанал в службата и имал да наваксва. Уилям не би се притеснил от отказа, ако същата вече Матю не бе отишъл да вечеря в „Риц Карлтън“, при това в компанията на красива жена, която — Уилям бе готов да се закълне — бе омъжена за един от шефовете на отдели в „Каин и Кабът“. Кейт не каза нищо, само отбеляза, че Матю не изглеждал добре.
Ако не бе погълнат от скорошното заминаване за Европа, Уилям сигурно щеше да обърне повече внимание на странното поведение на своя приятел. В последния момент отсъди, че няма да издържи сам цял месец в Англия, и покани Кейт да го придружи. За негова изненада и радост тя прие.
Двамата отплаваха с „Мавритания“, където бяха наели отделни каюти. След като се настаниха в „Риц“ — отново в отделни стаи и дори на различни етажи, Уилям отиде в лондонския клон на „Каин и Кабът“ на Ломбард стрийт — нали уж беше пристигнал в Англия, за да провери как вървят делата на банката в Европа. Завари служителите в бодър дух, те очевидно се бяха сработили добре с предишния си директор Тони Симънс. На Уилям не му оставаше нищо друго, освен да промърмори одобрително.
Двамата с Кейт прекараха славен половин месец в Лондон, Хампшър и Линкълншър, където разгледаха парцела — над дванайсет хиляди акра, който Уилям бе закупил преди няколко месеца. Той обясни на Кейт, че от земя не се печелело много, затова пък, както добави, „тя винаги ще си бъде тук, ако нещата в Америка тръгнат на зле“.
Няколко дни преди да се приберат в Съединените щати, Кейт реши, че искала да разгледа Оксфорд, и Уилям се съгласи да я закара рано на другата сутрин. Взе под наем новичък автомобил марка „Морис“, какъвто не бе управлявал никога. Цял ден се разхождаха из университетския град, сред неговите колежи: „Модлин“, който на фона на реката представляваше великолепна гледка, „Крайстчърч“, величествен, макар и разположен на твърде оживено място, и „Мъртън“, където седнаха на моравата и се отдадоха на мечти.
— Забранено е да се седи по тревата, господине — подвикна портиерът на колежа.
Двамата с Кейт се засмяха, досущ първокурсници се хванаха за ръце и тръгнаха да се разхождат покрай река Чаруел. В една лодка осмина като Матю бяха напънали мишци и гребяха задъхано. Сега вече Уилям не си представяше живота без Кейт.
В ранния следобед тръгнаха да се връщат в Лондон и в Хенли на Темза спряха да пийнат чай в странноприемница „Камбаната“, кацнала точно над реката. Похапнаха кифлички, изпиха цяла кана силен английски чай (Кейт се престраши да го изгълта така, само с малко мляко, докато Уилям досипа гореща вода да го поразреди) и младата жена предложи да потеглят, преди да се е мръкнало, та да разгледа провинцията, но въпреки че Уилям завъртя с все сила манивелата, двигателят на мориса така и не запали. Накрая той се отказа и тъй като вече бе късно, реши да пренощуват в Хенли. Върна се на рецепцията в „Камбаната“ и помоли за две стаи.
— Съжалявам, господине, нямаме свободни стаи, останала е само една двойна — рече администраторът.
Уилям се подвоуми, пък каза:
— Взимаме я.
Кейт се поизненада, но си замълча, а администраторът й хвърли подозрителен поглед.
— Господин и госпожа?…
— Господин и госпожа Каин — отсече твърдо Уилям. — Ще се върнем малко по-късно.
— Да кача ли куфарите в стаята, господине? — подвикна след него портиерът.
— Без багаж сме — отвърна с усмивка Уилям.
— Ясно, господине.
Смаяна, Кейт забърза след Уилям по Хай стрийт в Хенли, накрая излязоха при енорийската църква.
— Мога ли да попитам, Уилям, какво правим? — престраши се да каже тя.
— Нещо, което трябваше да съм сторил отдавна, скъпа.
Кейт не зададе повече въпроси. Влязоха в притвора и Уилям намери клисаря, който редеше молитвениците.
— Къде е свещеникът? — попита той.
Клисарят се изправи и го погледна със съжаление.