Накрая от родилното излезе доктор Маккензи с чело, лъснало от пот, устата и носът му бяха покрити с хирургична маска. Уилям видя изражението му чак когато той смъкна маската и върху лицето му грейна широка усмивка.
— Честито, Уилям, имаш син, а Кейт е добре.
— Слава богу — въздъхна той, все така вкопчен в Матю.
— Колкото и да почитам Всевишния — отбеляза лекарят, — трябва да кажа, че и аз имам известни заслуги за това раждане.
Уилям се засмя.
— Мога ли да видя Кейт?
— Още не. Дадох й успокоително и тя заспа. Загуби доста кръв, но до утре сутринта ще се оправи. Сигурно ще бъде твърде изтощена, но ще може да те види. Затова пък нищо не пречи да видиш сина си. Само не се изненадвай от размерите му, все пак детето се роди преждевременно.
Лекарят поведе Уилям и Матю по коридора и ги вкара в помещение, където зад стъклената преграда те видяха редичка от шест розови главици в бебешки креватчета.
— Ей онзи е твоят син — посочи доктор Маккензи новороденото, което току-що бяха донесли.
Уилям се взря невярващо в грозноватото личице. Беше си представял своя син приказно красив.
— Едно ще ти кажа за малкото дяволче — подметна развеселен доктор Маккензи, — изглежда по-добре, отколкото ти след раждането, а я виж какъв хубавец си станал!
Уилям се засмя облекчено.
— Как ще го кръстите?
— Ричард Хигинсън Каин.
Лекарят потупа с обич по рамото младия татко.
— Дано доживея да изродя и първата рожба на Ричард!
Уилям незабавно се свърза по телефона с директора на училище „Сейнт Пол“, който записа момчето за учебната година през 1943-та, после младият баща и Матю се почерпиха добре и на другата сутрин закъсняха за свиждането с Кейт в болницата. Уилям заведе приятеля си да видят още веднъж невръстния Ричард.
— Малък грозник — подметна Матю, — изобщо не прилича на майка си.
— И аз съм на същото мнение — пошегува се Уилям.
— Затова пък ти е одрал кожата.
Уилям се върна в отрупаната с цветя стая на Кейт.
— Харесваш ли сина ни? — попита тя съпруга си. — Много прилича на теб.
— Ако още някой ми го каже, ще си изпати — рече Уилям. — Не съм виждал по-голямо страшилище.
— Бива ли да говориш така — възрази уж възмутена Кейт. — Хубавичък си ни е.
— Има лице, каквото само майка му може да хареса — отвърна Уилям и прегърна жена си.
Кейт се притисна към него, щастлива, задето е толкова щастлив.
— Какво ли щеше да каже баба Каин, ако разбереше, че първородният ни син се е пръкнал на бял свят след по-малко от осем месеца брак? „Не искам да съм жестока, но ако детето се роди, преди от сватбата да е изтекла година и три месеца, значи не е много сигурно кой е бащата, и си е направо неприемливо да се роди след бременност, продължила по-малко от девет месеца“ — изимитира Уилям баба си. — Между другото, Кейт, докарали са те в болницата под такава пара, че съм пропуснал да ти кажа нещо.
— Какво?
— Обичам те.
Наложи се Кейт и невръстният Ричард да останат близо три седмици в болницата. Чак след Коледа младата жена си възвърна напълно жизнеността. Ричард пък растеше като оставен на воля плевел, тъй като никой не му беше казал, че е представител на рода Каин и не му приляга да прави такива неща. Уилям стана първият мъж в рода Каин, който сменяше пеленки и тикаше детска количка. Кейт се гордееше много с него, но бе и донякъде изненадана. Уилям каза на Матю, че е крайно време и той да си намери добра жена и да се задоми. Матю се засмя и взе да се оправдава:
— Остаряваш, мой човек. Нищо чудно да ти намеря и бели косми.
По време на битката за председателското място вече му се бяха появили няколко. Матю така и не бе забелязал.
Уилям не можеше да каже кога точно отношенията му с Тони Симънс съвсем са се влошили. Тони отхвърляше всичките му предложения и той отново се замисли не на шега дали наистина да не подаде оставка. Матю не му помагаше особено — отново се бе пропил. Въздържанието му бе траяло няколко месеца и сега той се наливаше като невидял и от ден на ден идваше с все по-голямо закъснение в банката. Уилям се видя в чудо. Непрекъснато се нагърбваше и с работата на приятеля си. В края на работния ден проверяваше пощата му и отговаряше на писмата и обажданията, оставени без внимание.