Выбрать главу

— В смисъл че си препил.

— Не, не съм прекалявал с пиенето. Имам ново гадже, държа ме буден цяла нощ. Ненаситна жена, ще знаеш.

— Кога ще прекратиш това безобразие, Матю? Преспал си едва ли не с всяка неомъжена жена в Бостън.

— Не преувеличавай, Уилям. Сигурно са останали една-две, поне се надявам. Пък и не забравяй, има хиляди омъжени жени.

— Не ми е до смях, Матю.

— Я не се занасяй, Уилям. Какво си увесил нос?

— Увесил съм нос ли? Току-що Тони Симънс ми чете конско заради теб и което е по-лошото, знам, че е прав. Лягаш с всяка фуста, пък и това пиене ще те вкара в гроба. Вече изобщо не може да се разчита на теб. Защо, Матю? Кажи ми де. Сигурно има някакво просто обяснение. Допреди година бе един от най-надеждните хора, които съм срещал през живота си. Какво ти става, Матю? Какво да кажа на Тони Симънс?

— Кажи му да върви по дяволите и да си гледа работата.

— Погледни истината в очите, Матю, на него точно това му е работата. Ръководим банка, а не бордей, и си назначен за директор по личната ми препоръка.

— И не оправдах доверието, така ли?

— Не съм казвал такова нещо.

— Какво тогава казваш?

— Озапти се за седмица-две и свърши малко работа. Всички бързо ще забравят какви си ги вършил.

— Това ли искаш?

— Да — отсече Уилям.

— Ще изпълня волята ти, о, господарю! — произнесе театрално другият младеж, после тракна с токове и излезе.

— До гуша ми дойде от теб — промърмори в отговор Уилям.

Същия следобед реши да прегледа заедно с Матю инвестиционния портфейл на един клиент, приятелят му обаче сякаш бе изчезнал вдън земя. След обедната почивка изобщо не се бе вясвал в банката и оттогава не го бе виждал никой. Вечерта дори удоволствието да сложи Ричард да спи не успя да откъсне Уилям от тревогата му за Матю. Ричард вече казваше „четири“ и баща му се опитваше да го научи да изрича и „пет“, малчуганът обаче вироглаво си повтаряше „мед“.

— Ако не можеш да казваш „пет“, как, Ричард, ще станеш банкер? Изключено — рече Уилям на сина си точно когато в детската стая влезе Кейт.

— Може пък да предпочете по-достойно поприще — подметна тя.

— Кое може да е по-достойно от банкерството? — попита мъжът й.

— Може да стане например музикант, бейзболист, дори президент на Съединените щати.

— От трите професии, които изброи, лично аз предпочитам да рита топката — само тогава ще получава прилична заплата — отвърна Уилям и зави Ричард.

Преди да се унесе, момченцето изрече:

— Мед, тати.

Уилям се примири. Явно днес не му вървеше.

— Изглеждаш много уморен, скъпи. Дано не си забравил, че сме канени у Андрю Маккензи.

— Ох, да му се не види! Съвсем ми изхвърча от главата. В колко ни очаква?

— След около час.

— Добре тогава. Но първо ще взема една вана.

— Мислех, че това е привилегия на жените — подметна Кейт.

— Тази вечер имам нужда да ме поглезиш. Днес беше ужасен ден.

— Пак ли те тормози тоя Тони?

— Да, но се опасявам, че този път е прав. Схока ме заради пиянството на Матю. Пак добре, че не отвори дума за жените. Напоследък, появи ли се у някого, хората си заключват за всеки случай най-голямата щерка, че и жената. Ще ми напълниш ли ваната?

Уилям лежа в топлата вода близо половин час и се наложи Кейт да го вади едва ли не насила — да не би да заспи във ваната. Въпреки подканянията й отидоха у Маккензи с двайсет и пет минути закъснение и завариха Матю порядъчно почерпен да сваля жената на един конгресмен. Уилям понечи да се намеси, но Кейт го спря.

— Не казвай нищо — прошепна му тя.

— Ти какво искаш, да стоя със скръстени ръце и да гледам как се съсипва ли? — тросна се Уилям. — Той ми е най-добрият приятел. Длъжен съм да направя нещо.

Накрая обаче се вслуша в съвета на жена си и цяла вечер наблюдава оклюмал как Матю се напива все повече. От другия край на стаята Тони Симънс гледаше многозначително Уилям и на него му олекна, когато приятелят му си тръгна по-рано, макар и заедно с единствената неомъжена жена, останала на увеселението. Щом той излезе, Уилям се поотпусна за пръв път този ден.

— Как е малкият Ричард? — попита Андрю Маккензи.

— Не може да казва „пет“ — отвърна младият банкер.

— Тогава нищо чудно да се посвети на нещо цивилизовано — засмя се домакинът.