Уилям му помогна да стане, хвана го под мишница и го поведе бавно през кафенето към изхода. За пръв път си даде сметка колко тежък е Матю. В края на барплота седяха двама полицаи и Уилям чу как единият подмята:
— Проклети педали!
Качи Матю на колата и се върна на Бийкън Хил. Кейт ги чакаше.
— Трябвало е да си легнеш, скъпа.
— Не ми се спи — отвърна тя.
— Не е на себе си.
— Това ли е гаджето, дето ми обеща? — попита Матю.
— Да. Ще се погрижи за теб — потвърди Уилям, после двамата с жена му го отведоха в спалнята за гости и го сложиха да легне.
Кейт започна да му смъква дрехите.
— Ти също трябва да се съблечеш, котенце — подкани я той. — Вече ти платих десетте долара.
— Първо си легни, и тогава — подметна уж весело Кейт.
— Защо ми се виждаш тъжна, красавице? — попита младежът.
— Защото те обичам — отвърна младата жена и от очите й бликнаха сълзи.
— Не плачи — примоли се Матю, — излишно е. Този път ще се справя, ще видиш.
Съблякоха го и Уилям го зави с чаршаф и одеяло. Кейт угаси осветлението.
— Нали обеща, че ще си легнеш с мен — възропта сънено Матю.
Тя затвори тихо вратата.
Уилям спа на един фотьойл пред стаята на Матю, да не би през нощта той да се събуди и да се опита да се измъкне. На сутринта Кейт го събуди, преди да занесе на Матю закуска.
— Какво търся тук? — бе първото, което я попита Матю.
— Снощи след увеселението у Андрю Маккензи дойде у нас — отвърна не особено убедително младата жена.
— Не, не съм идвал тук. Отидох в „Ин енд Аут“, бях с една вещица, как ли й беше името, а, да, Патриша, отказа, моля ти се, да влезе с мен вътре. Майко мила, чувствам се ужасно, сякаш ме е влачил порой. Намира ли ти се доматен сок? Не искам да съм груб, но последното, от което имам нужда, е закуска.
— Както кажеш, Матю.
В стаята влезе и Уилям. Матю извърна очи към него. Двамата се гледаха дълго, без да продумват.
— Знаеш, нали? — попита накрая Матю.
— Да — потвърди другият мъж. — Държах се като последния глупак, дано ми простиш.
— Не плачи, Уилям. Не съм те виждал да плачеш, откакто беше на дванайсет години и онзи калтак Къвингтън се нахвърли да те бие, та се наложи да те отървавам. Помниш ли? Какво ли прави сега Къвингтън? Сигурно държи някой бардак в Тихуана, за друго не става. Но ако наистина държи бардак, значи бардакът е хубав. Нали ще ме заведеш? Не плачи де. Мъжете не плачат. Не може да се направи нищо. Обиколих всички специалисти, като се почне от Ню Йорк и се стигне до Лос Анджелис и Цюрих — безсилни са. Нали не възразяваш днес сутринта да не идвам на работа? Наистина се чувствам ужасно. Събуди ме, ако прекаля със спането или преча, все ще се прибера сам вкъщи.
— Тук е твоят дом, Матю — отсече Уилям.
Лицето на приятеля му се преобрази.
— Ще кажеш ли на баща ми, Уилям? Сили нямам да го погледна в лицето. Единствен син си, знаеш как е.
— Да, ще му кажа — обеща младежът. — Утре ще отида в Ню Йорк и ще му кажа, но само ако обещаеш да останеш у нас. Няма да те спирам, ако си решил да се напиваш, можеш да спиш и с всички жени, които си харесаш, само остани у нас.
— Това, Уилям, е най-доброто предложение, което съм получавал от няколко седмици. А сега ще поспя. Напоследък се уморявам бързо.
Уилям загледа как Матю се унася, сетне потъва в дълбок сън, и взе от ръката му празната чаша. По чаршафите бе останало петно от доматен сок.
— Не умирай! — пророни той едва чуто. — Много те моля, Матю, не умирай. Забрави ли, че ние с теб ще управляваме най-голямата банка в Щатите?
На другата заран замина за Ню Йорк, за да се срещне с Чарлс Лестър. Щом му съобщи новината, той се състари направо пред очите му и се сгърби на стола.
— Благодаря ти, че дойде, Уилям, и ми каза лично. Знаех си аз, че има нещо, откакто Матю престана да ми гостува всеки месец. Ще идвам в края на всяка седмица. Той сигурно ще иска да остане при вас с Кейт. Ще се опитам да не показвам колко ми е тежко. Божичко, какво толкова е направил, че да го сполети това! След смъртта на жена ми работя единствено заради Матю, сега на кого ще оставя банката? Сюзан не се интересува от нея.
— Идвайте в Бостън винаги, когато ви се прииска. Ще бъдете добре дошъл.
— Благодаря ти, Уилям, за всичко, което правиш за Матю. — Старецът се взря в него. — Жалко, че баща ти не е жив, за да види колко достоен е синът му за името „Каин“. Де да можех да се разменя с Матю, той да живее, а аз…