— Хотелът вече носи знака на успеха — отбеляза Дж. Хамилтън Луис, един от сенаторите на щата, — защото, приятели мои, не сградата, а самият човек открай време е бил известен сред нас като Чикагския барон.
Авел грейна от неприкрита радост, а двете хиляди гости го аплодираха бурно.
Той благодари за поздравленията сдържано и самоуверено, с което си спечели нови бурни ръкопляскания. Вече се чувстваше в свои води сред едрите предприемачи и висшите политици. По време на пищното празненство Зофя гледаше да стои по-назад — шумотевицата я притесняваше. Нито осъзнаваше мащабите на успеха, които бе постигнал мъжът й, нито се бе стремяла към тях и макар че сега й бе по джоба да си купи и най-скъпите тоалети, пак бе облечена с демодирани дрешки, не според случая, и усещаше, че Авел се дразни от това. Стоеше до мъжа си, докато той си бъбреше с Хенри Осбърн.
— Това явно е връхната точка във вашия живот — отбеляза Хенри и потупа Авел по гърба.
— Надали… Сега съм само на трийсет години, навърших ги наскоро — възрази той, сетне прегърна градския съветник през раменете точно навреме, за да го снимат. Грейна, осъзнал за пръв път колко е приятно да те смятат за знаменитост. — Възнамерявам да построя хотели от веригата „Барон“ във всяко кътче на света! — провикна се той, за да го чуе репортерът. — Намерението ми е да се превърна за Щатите в онова, което Сезар Риц е бил за Европа. Дръжте се за мен, Хенри, и няма да съжалявате.
23.
На другата сутрин, докато закусваха, Кейт посочи кратката дописка на седемнайсета страница в „Глоуб“, в която се съобщаваше, че в Чикаго е бил открит хотел от веригата „Барон“.
Уилям прочете с усмивка материала. Управителният съвет на „Каин и Кабът“ бе сглупил, когато не се бе вслушал в съвета му да подкрепи хотелска верига „Ричмънд“. Беше доволен, че мнението му за Розновски се е потвърдило, макар че банката бе загубила от сделката. Усмивката му стана още по-широка, когато той прочете прякора „Чикагския барон“. Сетне най-неочаквано му причерня. Уилям се взря отново в снимката към дописката, но наистина не грешеше, а и текстът отдолу потвърди първото му впечатление: „Авел Розновски, председател на управителния съвет на хотелска верига «Барон», разговаря с Мечислав Жимчак, гуверньор в управителния съвет на Федералния резерв, и с градския съветник Хенри Осбърн“.
Остави вестника върху масата със закуската и се замисли. Веднага щом влезе в кабинета си в банката, звънна на Томас Коен от „Коен, Коен и Яблонс“.
— Отдавна не сме се чували, господин Каин — бе първото, което каза адвокатът. — Моите съболезнования за приятеля ви, Матю Лестър. Как са жена ви и синът ви? Ричард се казваше, нали?
Уилям винаги се бе възхищавал колко добре помни Томас Коен имена и роднински връзки.
— Да, казва се Ричард. Благодаря ви, господин Коен, и двамата са добре.
— С какво мога да ви бъда полезен този път, господин Каин?
Адвокатът помнеше и че Уилям не е много по празните светски разговори.
— Искам чрез вас да наема добър детектив, на когото може да се разчита. Името ми не бива да се свързва с разследването, но ми се ще да проучите още веднъж Хенри Осбърн. С какво се е занимавал, откакто е напуснал Бостън, и най-вече дали е свързан по някакъв начин с Авел Розновски от хотелска верига „Барон“.
Адвокатът помълча, пък се съгласи.
— Можете ли да ми докладвате след седмица?
— Нека да са две, господин Каин — отвърна другият мъж.
— Пълен доклад след две седмици, нали така, господин Коен?
— Точно така, след две седмици, господин Каин.
Както винаги, и този път адвокатът удържа на думата си и на петнайсетата сутрин върху писалището на Уилям лежеше изчерпателен доклад. По всичко личало, че Авел Розновски нямал никакви делови отношения с Хенри Осбърн. Смятал го за полезен с политическите му връзки, но нищо повече. Откакто напуснал Бостън, Осбърн се местел от работа на работа, докато накрая постъпил в управлението на застрахователно дружество „Грейт Уестърн“. Вероятно тъкмо заради това се познавал с Авел Розновски — старият „Ричмънд“ в Чикаго открай време бил застрахован в „Грейт Уестърн“. След като хотелът изгорял, дружеството първоначално отказало да изпрати застраховката. Някой си Дезмънд Пейси, бивш директор на хотела, си признал, че е подпалил умишлено сградата, и бил осъден на десет години затвор. Имало подозрения, че и Авел Розновски е замесен. Те обаче не били доказани и след време застрахователното дружество се видяло принудено да му изплати седемстотин и петдесет хиляди долара. По-нататък в доклада се казваше, че Осбърн се бил отдал на политиката и сега бил член на градския съвет. Било обществена тайна, че се надява да стане конгресмен от Чикаго. Наскоро се бил оженил за Мари Акстън, дъщеря на заможен производител на лекарства, и засега нямал деца.