— В клуб „Харвард“.
— Прекрасно. Разрешете да попитам дали случайно сте свободен довечера?
— Възнамерявах да се прибера в Бостън — поясни Уилям, — но вероятно се налага да остана няколко дни в Ню Йорк.
— В такъв случай заповядайте на вечеря у нас. В осем удобно ли ви е? — Банкерът връчи на Уилям визитната си картичка, върху която с калиграфски шрифт бе написан адресът. — Ще ми бъде драго да си побъбрим в по-приятна обстановка.
— Благодаря ви, господине — отвърна Уилям и прибра картичката, а около него започната да се трупат и други хора.
Някои го гледаха враждебно, други чакаха да го поздравят. Когато накрая Уилям успя да се измъкне и да се върне в клуб „Харвард“, първото, което направи, бе да се обади по телефона на Кейт и да й съобщи новината.
— Матю щеше да се радва много за теб, скъпи — пророни тя едва чуто.
— Знам — рече Уилям.
— Кога се прибираш?
— Един бог знае. Довечера съм канен на вечеря у господин Питър Парфит, заместник-председател на управителния съвет на „Лестър“. Подкрепи ме, така ми е значително по-леко. Ще пренощувам тук, в клуба, а утре по някое време ще ти звънна, за да ти кажа какво става.
— Добре, скъпи.
— Всичко спокойно ли е по Източното крайбрежие?
— На Вирджиния й расте зъбче, затова си мисли, че може и да се поглези. Пратих Ричард да си легне по-рано, защото се държеше грубо с бавачката. На всички ни е мъчно за теб.
Уилям се засмя.
— Утре ще ти се обадя.
— Да, много те моля. А, между другото, честито! Одобрявам избора на Чарлс Лестър, въпреки че не ми се иска да живея в Ню Йорк.
Чак сега Уилям се сети, че ще му се наложи да се премести тук.
Същата вечер в осем отиде у Питър Парфит, който живееше на Шейсет и четвърта улица в Ийст Сайд, и стъписан и притеснен, видя, че домакинът е облечен официално. Побърза да обясни на домакинята, че е смятал още днес да се прибере в Бостън. Даяна Парфит, както се оказа, втора съпруга на Парфит, се държеше изключително мило и не скри радостта си, че Уилям ще бъде следващият председател на управителния съвет. По време на чудесната вечеря младежът не се сдържа и попита Питър Парфит как останалите членове на съвета ще посрещнат последната воля на Чарлс Лестър.
— Всички ще се съобразят — отвърна Парфит. — Вече съм разговарял с повечето. За понеделник сутринта е насрочено заседание, на което да одобрим назначението ви, и лично аз виждам само едно малко облаче на хоризонта.
— Какво? — трепна Уилям, макар че се опита да не издава тревогата си.
— Между нас да си остане, но другият заместник-председател — Тед Лийч, очакваше той да оглави съвета. Бих стигнал дори дотам да твърдя, че беше сигурен в назначението си. Всички бяхме уведомени, че никой не може да бъде издиган за длъжността, докато не прочетат завещанието, но последната воля на Чарлс Лестър вероятно ще се окаже удар за Тед.
— Дали ще се съпротивлява? — попита Уилям.
— Опасявам се, че да, но вие не се безпокойте.
— Да ви призная, никога не ми е бил любимец — подметна Даяна Парфит, както изучаваше безвкусното суфле пред себе си.
— Да не говорим, скъпа, зад гърба на Тед — укори я мъжът й, — нека господин Каин получи възможност сам да си състави мнение. Лично аз не се и съмнявам, че на заседанието в понеделник съветът ще потвърди назначаването на господин Каин, няма да се учудя и ако Тед Лийч подаде оставка.
— Не искам никой да смята, че заради мен трябва да подава оставка — намеси се Уилям.
— Това е похвално — отвърна домакинът. — Но вие не се притеснявайте, няма място за безпокойство. Убеден съм, че владеем положението. Утре се върнете в Бостън, а аз ще ви държа в течение какво става.
— Не е ли по-разумно на сутринта да се отбия в банката? Колегите ви сигурно ще се учудят, ако не се опитам да се срещна поне с някои от тях.
— Не, според мен при тези обстоятелства не е препоръчително. Мен ако питате, най-разумно е да не се появявате, докато не приключи заседанието на управителния съвет в понеделник. На никого не му се ще да изглежда кукла на конци, нека сами вземат решението. Вслушайте се в съвета ми, Бил, върнете се в Бостън, а в понеделник още преди обяд аз ще ви се обадя, за да ви съобщя добрата новина.
Уилям последва без особено желание предложението на Питър Парфит и се впусна да обсъжда с домакините къде те с Кейт да се настанят за постоянно в Ню Йорк. Беше донякъде изненадан, че Парфит не изгаря от желание да говорят за банкерство, и реши, че е заради присъствието на жена му. В края на чудесната вечер попрекалиха с брендито и вече бе минало един след полунощ, когато Уилям се прибра в клуб „Харвард“.