— Господа — поде пак Парфит, сякаш търсеше думите.
Всички бяха извърнали очи от Уилям и ги бяха вторачили в другия мъж. Така Уилям получи възможност да се поотпусне и да разгледа лицата на останалите членове на управителния съвет.
— След като вечерях с господин Каин, мнозина от вас дойдоха при мен и аз реших, че просто е мой дълг да се съобразя с желанието им и също да се включа в избора. И през ум не ми е минавало да се противопоставям на последната воля на господин Чарлс Лестър, на когото винаги съм се възхищавал и когото съм уважавал. Съвсем естествено, щях да предупредя преди насроченото за утре заседание господин Каин за намеренията си, но признавам, днешните събития ме завариха неподготвен. — Той въздъхна тежко и продължи: — Служил към на Лестър двайсет и две години, шест от които като заместник-председател. Затова съм на мнение, че имам правото да участвам в надпреварата за длъжността. Ще се радвам, ако господин Каин стане член на управителния съвет, сега обаче ми е невъзможно да подкрепя издигането му за негов председател. Надявам се колегите да подкрепят човек, работил за банката над двайсет години, вместо заради прищевките на един смазан от смъртта на единствения си син старец да изберат непознат, външен човек. Благодаря ви, господа.
Парфит седна.
Уилям бе впечатлен от словото и куража на своя противник, той обаче нямаше на своя страна такъв обигран съветник като господин Коен, наблегнал колко е важно в оспорвана надпревара да имаш последната дума. Уилям се изправи отново.
— Уважаеми господа, господин Парфит изтъкна, че не ме познавате лично. Затова не искам никой от вас да се съмнява що за човек съм. Както вече споменах, внук и син съм на банкери. Цял живот съм бил само банкер и не би било честно да твърдя, че няма да се радвам да стана следващият председател на управителния съвет на „Лестър“. От друга страна, ако след онова, което чухте днес, решите да застанете зад господин Парфит и да утвърдите него за председател, ще се съобразя с желанието ви. Ще се върна в Бостън и с удоволствие ще продължа да служа на своята банка. И не само това — ще обявя публично, че нямам желание да оглавявам „Лестър“, и така ще ви спестя нападките, че не сте се съобразили с волята на Чарлс Лестър, изрично изразена в неговото завещание. В никакъв случай обаче не бих приел да стана член на управителния съвет и да работя под ръководството на господин Парфит. По този въпрос смятам да бъда пределно откровен. Заставам пред вас, господа, в твърде неизгодното положение на, както се изрази господин Парфит, „непознат, външен човек“. Имам обаче предимството да се ползвам с подкрепата на човек, който днес не може да присъства тук. Човек, когото всички вие сте уважавали и на когото сте се възхищавали, човек, който, знае се, никога не се е поддавал на прищевки и не е взимал прибързани решения. Затова предлагам управителният съвет да не губи повече ценно време и да реши кой според него е достоен да оглави оттук нататък „Лестър“. Ако някой от вас се съмнява и най-малко в способността ми да управлявам банката, тогава нека гласува за господин Парфит. Самият аз няма да гласувам, господа, предполагам, че господин Парфит също ще се въздържи.
— Вие нямате право да гласувате — тросна се ядно Питър Парфит. — Все още не сте член на управителния съвет. Докато аз съм и затова ще гласувам.
— Така да бъде, господин Парфит. Тъкмо никой няма да може да каже, че не сте получили шанса да спечелите възможно най-много гласове.
Уилям изчака присъстващите да осмислят думите му. Един от членовете, когото младежът не познаваше, понечи да го прекъсне, затова той продължи:
— Ще помоля господин Роджърс като главен секретар на банката да проведе изборите. След като приключите с гласуването, господа, ви предлагам да предадете на него листчетата с предпочетеното от вас име.
По време на цялото заседание монокълът на Алфред Роджърс току падаше от окото му. Той връчи припряно на всички членове на управителния съвет по едно листче.
Те попълниха името на кандидата, когото подкрепят, и върнаха листчетата на главния секретар.
— При тези обстоятелства, господин Роджърс, вероятно е най-разумно да прочетете имената на глас и така да се уверим, че заради някоя неволна грешка директорите няма да поискат второ гласуване.
— Разбира се, господин Каин.
— Съгласен ли сте, господин Парфит?
Питър Парфит кимна, без да вдига поглед.
— Благодаря. Ще бъдете ли така любезен, господин Роджърс, да прочетете на глас имената?