— Не знам — отвърна Уилям, — знам обаче, че трябва да сторя онова, което при тези обстоятелства щяха да направят баща ми и дядо ми.
— Те със сигурност щяха да отстояват интересите на банката.
— Не — възрази припряно мъжът й. — Щяха да отстояват интересите на Съединените щати.
Книга четвърта
24.
Авел изчете внимателно новината за „Лестър, Каин и сие“, съобщена на финансовите страници на „Чикаго Трибюн“. Броят на вестника бе посветен почти изцяло на Пърл Харбър, нападнат от японците, и Авел сигурно щеше да пропусне дописката, ако към нея нямаше малка стара снимка на Уилям Каин, толкова стара, че Каин изглеждаше почти както преди десетина години, когато Авел бе ходил при него в Бостън. Изглеждаше прекалено млад на фотографията, за да пасва на описанието, което вестникът му правеше като блестящ председател на управителния съвет на новоучредената банка „Лестър, Каин и сие“. По-нататък в дописката се предсказваше, че „след решението на господин Каин да слее двете прочути семейни банки новата банка, обединила нюйоркската «Лестър» и бостънската «Каин и Кабът», ще стане една от най-важните финансови институции в Съединените щати. Доколкото «Трибюн» разполага с информация, акциите ще бъдат в ръцете на двайсетина души, тясно свързани по роднинска или друга линия с двете семейства“.
Авел се зарадва най-вече на последните думи, защото си даде сметка, че Каин явно е загубил контролния пакет акции. Прочете още веднъж дописката. Откакто двамата бяха кръстосали шпаги, Каин очевидно се бе издигнал в живота, но същото можеше да каже и той, пък и имаше да урежда стари сметки с новоизбрания председател на банка „Лестър“.
През последните десет години хотелска верига „Барон“ жънеше небивал успех и Авел бе успял да се разплати с тайния си благодетел и да изпълни до последната буква първоначалното им споразумение: сега вече притежаваше изцяло търговското дружество.
През последното тримесечие на 1939 година вече бе покрил дълга си, а печалбата за 1940 година надскочи вододела от половин милион долара, което съвпадна с откриването на два нови хотела от веригата, един във Вашингтон и втори в Сан Франциско.
През това време Авел не бе така предан като съпруг, макар че надали можеше да бъде по-грижовен като баща. Зофя мечтаеше за второ дете и накрая го убеди да се прегледа. Оказа се, че семенната му течност не е достатъчно силна — вероятно заради някакво заболяване в миналото или от недохранването по време на германската и руската окупация. Флорентина със сигурност щеше да си остане единственото му дете, затова той се отказа от надеждата да има син и съсредоточи изцяло вниманието си върху нея.
Сега славата му се носеше из цяла Америка и дори журналистите го наричаха Чикагския барон. Той вече не обръщаше внимание на шегичките, които пускаха зад гърба му по негов адрес. Владек Кожекевич беше успял и по-важно, смяташе да задържи успеха. През 1941 година печалбата от тринайсетте хотела възлизаше на близо един милион долара и тъй като разполагаше с излишни средства, той реши, че е време за още по-голямо разширение.
Точно тогава обаче японците нападнаха Пърл Харбър.
Авел вече привеждаше на британския Червен кръст значителни суми, с които помагаше на сънародниците си след онзи ужасен ден през септември 1939 година, когато нацистите бяха нахлули в Полша, та по-късно да се срещнат с руснаците в Брест-Литовск и отново да си поделят неговата родина. Беше подел яростна битка и в Демократическата партия, и в печата, с която да убеди Щатите да се включат във войната, пък било то вече и на страната на руснаците. Дотук усилията му си оставаха безплодни, ала онази декемврийска неделя, когато радиостанциите навред из страната засипваха невярващата нация с нови и нови подробности, Авел разбра, че сега вече САЩ ще отидат да воюват.
На единайсети декември чу как президентът Рузвелт съобщава, че Германия и Италия са обявили официално война на Съединените щати. Авел също смяташе да се включи, първо обаче имаше да обявява своя си малка частна война, затова се свърза по телефона с Къртис Фентън в банка „Континентал Тръст“. През годините бе започнал да се осланя безусловно на преценката на Фентън и след като бе станал пълноправен собственик на хотелската верига, го беше оставил в управителния съвет, за да съхрани тясната връзка между хотелите и банката.
Къртис Фентън вдигна слушалката, както винаги възпитано и сдържано.