— Колко са свободните пари в резервната сметка на веригата? — попита Авел.
Къртис Фентън взе папката с надпис „Сметка + 6“ и се сети за дните, когато всички дела на господин Розновски се бяха вмествали в една-едничка тъничка папка. Прегледа цифрите.
— Малко под два милиона долара — отвърна той.
— Чудесно — рече Авел. — Проучете, ако обичате, една новоучредена банка, името й е „Лестър, Каин и сие“. Установете как се казват всички акционери, какъв дял държат и при какви условия са готови да продадат дяловете си. Но нека това стане без знанието на председателя на управителния съвет на банката господин Уилям Каин. Държа да не споменавате и моето име.
Къртис Фентън затаи дъх и не каза нищо. Пак добре че Авел Розновски не виждаше изуменото му лице. Защо ли искаше да влага пари в нещо, свързано с Уилям Каин? Фентън също бе прочел в „Уолстрийт Джърнъл“ за сливането на двете прочути семейни банки. Насмалко да подмине съобщението, толкова бе погълнат от Пърл Харбър и главоболието на жена си. Покрай молбата на Розновски се сети, че трябва да прати на Уилям Каин поздравителна телеграма. Докато слушаше напътствията на Авел, си го записа в долния край на папката на хотелска верига „Барон“, за да не забрави.
— После ми докладвайте. Но лично, не искам да има нищо черно на бяло.
— Както наредите, господин Розновски.
„Дано все някой знае какво става между тях двамата. Лично аз не проумявам нищичко“, добави той наум.
Авел продължи:
— В тримесечните доклади бих искал да включвате подробности за всяко официално изявление, направено от „Лестър“, и кои фирми имат отношение към него.
— Добре, господин Розновски.
— Благодаря ви, господин Фентън. Между другото, маркетинговият отдел ми препоръчва да открия нов хотел от веригата „Барон“ и в Монреал.
— Войната не ви ли притеснява, господин Розновски?
— Не, разбира се. Ако германците стигнат до Монреал, всички ние, включително „Континентал Тръст“, можем да пускаме кепенците. Последния път им разказахме играта, и този път ще ги победим. Единствената разлика е, че сега ще участвам и аз. Приятен ден, господин Фентън.
„Дали някога ще разбера какво му се върти в главата на Авел Розновски?“, запита се Къртис Фентън, докато затваряше телефона. Мислите му отново се върнаха към първата молба на Авел — за дяловете в „Лестър“. Тя го стряскаше още повече. Уилям Каин вече не бе свързан по никакъв начин с Розновски, но Фентън се притесняваше докъде ли ще се стигне, ако клиентът му се сдобиеше с голям пакет от акциите в „Лестър“. Реши сега-засега да не изказва мнението си пред Розновски — надяваше се все някой ден един от двамата да му обясни какво са намислили.
Авел също се колебаеше дали да казва на Къртис Фентън защо смята да купува акции в „Лестър“, после обаче стигна до извода, че колкото по-малко хора знаят за намеренията му, толкова по-добре.
Временно забрави за Уилям Каин и помоли секретарката да намери Джордж, който сега бе заместник-председател на управителния съвет на хотелска верига „Барон“. Той беше израснал заедно с Авел и сега бе най-довереният му човек. Както седеше в кабинета си на четирийсет и втория етаж в хотел „Барон“ в Чикаго, Авел погледна надолу към езеро Мичиган, към онова, което всички наричаха Златния бряг, но мислите му отново го върнаха към Полша. Дали някога щеше са доживее да види пак своя замък, който сега се намираше на територията на Русия, под контрола на Сталин. Знаеше, че никога няма да отиде да живее в Полша, но пак искаше да му върнат замъка. При мисълта, че германците или руснаците отново са завзели достолепния му дом, му се прииска да… Точно тогава влезе Джордж.
— Викал си ме, Авел.
Единствен той в цялата верига говореше на малко име с Чикагския барон.
— Да, Джордж. Как мислиш, ако замина за няколко месеца, ще се справиш ли с управлението на хотелите?
— То се знае, че ще се справя — отвърна другият мъж. — Защо? Да не би най-сетне да отиваш на почивка? Отдавна си си го обещал.
— Не, отивам на война — отговори Авел.
— Моля?! — възкликна Джордж. — Моля? — повтори той.
— Утре сутринта отивам в Ню Йорк, за да се запиша доброволец.
— Ти си превъртял! Ще вземат да те убият.
— Не, намеренията ми са други — аз да убия няколко шваби — отвърна Авел. — Тия негодници не ми видяха сметката първия път, няма да го допусна и сега.