Авел се върна при първия офицер от наборната комисия и попълни същия формуляр, но вече с името Владек Кожекевич. Този път сержантът — различен от първия — бе много по-отзивчив, а лекарят, който го подложи на подробен медицински преглед, накрая го одобри за резерва и му каза да чакал да го повикат.
— Но аз искам да замина веднага за фронта — настоя Авел. — И да се сражавам срещу тия негодници.
— Ще ви потърсим, господин Кожекевич — обеща сержантът. — Бъдете готов и не губете форма. Не се знае кога ще опрем до вас.
Авел си тръгна, вбесен, задето пращат веднага на фронта по-млади, по-слаби американци, и докато излизаше, се блъсна във висок снажен мъж в униформа със звездички на раменете.
— Извинявайте, господине — рече Авел и хвърли един поглед назад.
— Младежо! — повика го генералът.
Авел продължи по пътя си, защото реши, че генералът се обръща към друг — макар да беше едва на трийсет и пет години. Не помнеше откога не бяха го наричали „младежо“.
Генералът опита отново.
— Младежо! — извика той малко по-силно.
Този път Авел се обърна.
— Мен ли викате?
— Да, вас, господине.
Авел отиде при генерала.
— Заповядайте в кабинета ми, господин Розновски.
„Да го вземат мътните! — ядоса се Авел. — Този ме позна и сега никой няма да ме пусне да се сражавам във войната.“ Оказа се, че временният кабинет на генерала е в задната част на сградата и се помещава в тясна стаичка с два дървени стола, олющена зелена боя и отворена врата. Авел не би допуснал и последният служител в някой от хотелите „Барон“ да работи в такава обстановка.
— Господин Розновски — подхвана генералът, който излъчваше огромна енергия, — казвам се Марк Кларк и съм командващ на Пета армия във въоръжените сили на САЩ. Току-що идвам на еднодневна инспекция от остров Гъвърнърс и наистина бях приятно изненадан, когато буквално налетях на вас. Отдавна съм ваш почитател. Животът ви е твърде поучителен за всеки американец. А сега ми кажете какво търсите в сградата на наборната комисия.
— А вие как мислите? — каза доста припряно Авел. — Извинявайте, господине — побърза да се поправи той. — Не исках да съм груб, просто никой не желае да ме пусне да участвам в тая проклета война.
— И какво искате да правите в, както се изразихте, тая проклета война? — поинтересува се генералът.
— Как какво, да замина на фронта и да се сражавам срещу германците — възкликна младежът.
— Като пехотинец ли?
— Да — потвърди Авел. — Нима не се нуждаете от всеки, готов да се бие?
— Разбира се, че се нуждаем — рече Марк Кларк, — но аз бих могъл да уредя да бъдете далеч по-полезен с уменията, които притежавате, отколкото като пехотинец.
— Готов съм на всичко. На всичко! — натърти Авел.
— Сигурен ли сте? — рече генералът. — Ами ако ви помоля да предоставите хотела си в Ню Йорк за щабквартира, какво ще кажете? Защото, да ви призная, господин Розновски, това ще ми помогне много повече, отколкото ако успеете да убиете десетина германци.
— „Барон“ е ваш — отсече Авел. — Сега ще ми издействате ли да замина на фронта?
— Знаете ли, вие сте луд — каза генерал Кларк.
— Аз съм поляк — натърти другият мъж. И двамата се засмяха. — Разберете ме и вие — продължи той вече по-сериозно. — Роден съм недалеч от Слоним. Видях как германците завземат дома ми, как руснаците изнасилват сестра ми. По-късно избягах от трудов лагер в Русия и извадих късмета да се добера до Америка. Не съм луд. Това е единствената държава на белия свят, където можеш да дойдеш гол като пушка и въпреки това, ако работиш къртовски, да станеш милионер. Сега тия негодници искат да подпалят още една война. Не съм луд, генерале. Най-обикновен човек съм.
— Е, щом настоявате толкова да ви запишем доброволец, господин Розновски, бих могъл да ви използвам, но не така, както очаквате. Генерал Денвърс има нужда от интендант на Пета армия, докато тя се сражава на предната линия. Ако смятате, че Наполеон е бил прав, когато е казал, че войската напредва „по стомах“, можете да изиграете жизненоважна роля. За длъжността се полага чин майор. Ето ви начин да помогнете много на Щатите да спечелят войната. Какво ще кажете?
— Съгласен съм, генерале.
— Благодаря ви, господин Розновски.
Кларк натисна звънеца върху писалището и при тях дойде съвсем младичък лейтенант, който изкозирува бойко.