— Отведете майор Розновски в отдел „Личен състав“ и после се върнете тук.
— Тъй вярно. — Лейтенантът се обърна към Авел. — Елате с мен, майоре.
Авел тръгна след него, а на вратата пак се обърна:
— Благодаря ви, генерале.
Прекара края на седмицата в Чикаго, със Зофя и Флорентина. Зофя го попита какво да правела с петнайсетте му костюма.
— Задръж ги — отвърна той и се запита накъде ли бие. — Не се бой, няма да загина.
— Сигурна съм, че ще се върнеш здрав и невредим, Авел — рече Зофя. — Друго ме притеснява. Костюмите вече не ти стават, по-големи са с цели три размера.
Авел се засмя и отнесе дрехите в центъра за бежанци от Полша. Сетне се върна в Ню Йорк, отиде в хотел „Барон“, отмени резервациите и след дванайсет дни предостави сградата на Пета американска армия. Печатът посрещна решението му като „проява на безкористност“, достойна за човек, който през Първата световна война е бил бежанец.
Минаха още три месеца, докато призоват Авел на действителна служба. През това време той се погрижи генерал Кларк да се чувства удобно в нюйоркския „Барон“ и се яви във Форт Бенинг, където премина подготовка за офицер. Когато накрая получи заповед да се присъедини към генерал Денвърс и Пета армия, се оказа, че заминава някъде за Северна Африка. Вече се питаше дали някога ще се добере до Германия.
Преди да потегли, състави завещание, с което оставяше при изгодни условия цялата хотелска верига „Барон“ на Дейвид Макстън, а останалото си имущество разпределяше между Зофя и Флорентина. За пръв път от двайсет години се замисляше за смъртта — не че виждаше как ще го убият в полковия стол.
Докато военният кораб напускаше нюйоркското пристанище, Авел се обърна и погледна Статуята на свободата.
Помнеше добре как се е почувствал, когато преди близо двайсет години я е зърнал за пръв път. След като корабът я подмина, Авел не я погледна отново, но се закани на глас:
— Следващия път, когато те видя, френска кучко, Щатите ще са спечелили войната.
Прекоси Атлантическия океан заедно с двама от най-добрите си главни готвачи и петима техни помощници. На 17 февруари 1943 година хвърлиха котва в град Алжир. Авел прекара близо година в жегата, прахоляка и пясъка на пустинята, като се стараеше всички в дивизията да са нахранени възможно най-добре.
— Храним се зле, но все пак малко по-добре от останалите — отбеляза генерал Кларк.
Авел реквизира единствения свестен хотел в град Алжир и го превърна в щабквартира на генерал Кларк. Виждаше, че върши добра работа, но не го свърташе да влезе в истинско сражение, макар и да знаеше, че интендантите рядко се озовават на предната линия.
Редовно пишеше на Зофя и Джордж и гледаше на снимките как Флорентина расте. Случваше се да получи писмо и от Къртис Фентън, който му съобщаваше, че хотелска верига „Барон“ има още по-големи печалби — заради постоянното придвижване на войски и цивилни всички американски хотели били претъпкани. На Авел му беше тъжно, задето не бе бил на откриването на новия „Барон“ в Монреал — вместо него бе отишъл Джордж. За пръв път не присъстваше на откриването на хотел от веригата, но заместникът му писа, че той се ползва с голям успех. Чак сега Авел си даде сметка колко много е постигнал в Щатите и колко му се иска да се върне в страната, която сега смяташе за свой дом.
Не след дълго му втръсна от Африка, от войнишките столови, печения фасул, одеялата и мухоловките. На два-три пъти в западния край на пустинята избухваха ожесточени престрелки, поне така разправяха хората, завърнали се от фронта, той обаче така и не видя истинско сражение, въпреки че, караше ли храната на предната линия, му се случваше да чува стрелба, което го вбесяваше още повече. Много се развълнува, когато един ден Пета армия на генерал Кларк получи заповед да нахлуе в Южна Европа.
Прикривана от американската авиация, тя направи десант на италианския бряг. Срещнаха ожесточена съпротива при Анцио, после и при Монте Касино, но Авел гледаше само отдалеч и вече се притесняваше, че войната ще приключи, а той така и няма да помирише сражение. Но все не можеше да измисли как да се доближи до предната линия. Шансовете му не станаха по-големи, когато го произведоха подполковник и го пратиха до следваща заповед в Лондон.
След десанта в Нормандия започна големият пробив в Европа. Съюзниците навлязоха във Франция и на 25 август 1944 година освободиха Париж. Авел мина победоносно по Шанз-Елизе заедно с американските войници и с бойците от Френската съпротива, наредили се зад генерал Де Гол, и докато разглеждаше великолепния град, реши къде точно ще построи първия хотел от веригата „Барон“ във Франция.