Когато излязоха при гората, Уилям и хората му не срещнаха съпротива, затова решиха да навлязат сред дърветата. Напредваха бавно и мъчително, въпреки това Уилям вече си мислеше, че Девета дивизия си е свършила чудесно работата и на тях не им остава друго, освен да вървят подире й. Точно тогава започнаха да ги обстрелват от засада. Сякаш ги нападнаха от всички страни. Под дъжд от куршуми и снаряди хората на Уилям залегнаха, за да се прикрият сред дърветата, но за броени секунди той загуби близо половината взвод. Битката, ако това изобщо можеше да бъде наречено така, продължи по-малко от минута, а той не бе и зърнал германец. Стоя още няколко секунди в храсталака, когато ужасен, видя, че следващата дивизия навлиза в гората. Изтича и се скри зад едно дърво с надеждата да предупреди другарите си за засадата. Първият куршум го улучи в главата, Уилям се свлече на колене в калта и продължи да маха трескаво, дано го видят. Вторият го уцели във врата, третият — в гърдите. Той се строполи в кишата и зачака да умре, без дори да е видял противника — каква позорна, мръсна смърт!
Следващото, което усети, бе, че го носят на носилка, но не виждаше и не чуваше нищо и се запита дали е нощ, или той просто е ослепял.
Пренасяха го доста дълго. Когато накрая отвори око, Уилям съгледа нисък възпълен подполковник, който излезе с куцукане от някаква палатка. Беше му познат, той обаче нямаше сили да си спомни откъде. Санитарите го отнесоха в палатката за операции и го сложиха на масата. Уилям се опита да се отърси от съня — страхуваше се, че това е смъртта. Заспа.
Събуди се. Усети, че двамина се мъчат да го повдигнат. Докосваха го много внимателно, после му биха инжекция. В просъница Уилям видя Кейт, сетне и майка си, после пък Матю, който си играеше със сина му Ричард. Заспа.
Събуди се. Видя, че са го преместили на друго легло. Мисълта за неминуемата смърт бе изместена от плаха надежда. Уилям лежеше като вцепенен, гледаше с едно око брезентовия покрив на палатката и не можеше да помръдне глава. Дойде медицинска сестра, която се взря в картона, сетне и в Уилям. Той заспа.
Събуди се. Колко ли време беше минало? Друга медицинска сестра. Този път той виждаше по-добре и — о, каква радост! — можеше да мърда глава, макар че го болеше много. Лежа възможно най-дълго буден. Живееше му се. Заспа.
Събуди се. Преглеждаха го четирима лекари — какво ли обсъждаха? Той не ги чуваше, затова не разбра.
Отново го преместиха. Този път видя как го вкарват във военна линейка. Вратите зад него се затвориха, двигателят заработи, линейката потегли по неравен път. До Уилям седеше поредната медицинска сестра, която го държеше здраво. Пътуваха някъде към час, макар че той бе изгубил представа за времето. Линейката излезе на по-равен път, после спря. Отново го преместиха. Този път вървяха по гладка повърхност, сетне се качиха по стълби и го вкараха в тъмно помещение. Зачакаха. По едно време помещението се раздвижи. Уилям вероятно бе в друг автомобил. Помещението се издигна във въздуха. Сестрата пак му би инжекция и той изпадна в унес, докато не усети, че самолетът се приземява. Отново го преместиха. Поредната линейка, поредната медицинска сестра. Друга миризма, друг град. Ню Йорк, при всички положения Съединените щати, само там миришеше така. Линейката подкара по друг гладък път, като ту спираше, ту пак потегляше, докато накрая пристигна закъдето беше тръгнала. Отново пренесоха Уилям по някакви стълби и го вкараха в стая с бели стени. Сложиха го да легне на удобно легло. Той усети как главата му опира възглавницата, сетне пак се унесе и когато се събуди, бе съвсем сам. После погледът му се избистри и Уилям видя, че пред него стои Кейт. Опита да вдигне ръка и да я помилва, да й каже нещо, но от устата му не излезе и звук. Кейт се усмихна, Уилям обаче знаеше, че тя не може да види усмивката му, а когато се събуди отново, жена му пак бе при него, но вече с друга рокля. Или си беше тръгвала и бе идвала няколко пъти? Тя отново му се усмихна. Откога ли Уилям бе тук? Помъчи се да премести глава и видя сина си Ричард, висок, красив. Искаше му се да види и дъщерите си, но не успя да извърти още малко глава. Тогава те застанаха пред очите му. Мигар Вирджиния бе порасла толкова! Ами Луси! Не, това бе невъзможно. Къде ли бяха отишли годините? Уилям заспа.
Събуди се. При него в стаята нямаше никого, затова пък сега можеше да движи глава. Бяха махнали част от превръзките и той виждаше по-ясно. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе и звук. Заспа.