След пушената сьомга, крехкото агнешко, крем карамела и „Мутон Ротшилд“ отпреди войната те вече си бяха разказали най-подробно кой какво е правил, откакто са се видели за последен път.
— Ще дойдеш ли да пийнем кафе в апартамента ми, Мелани?
— Нима след такава обилна вечеря имам някакъв избор! — възкликна тя.
Авел се засмя и я поведе към асансьора. Докато вървяха през ресторанта, Мелани ситнеше кръшно на високите си токчета. Авел натисна копчето за четирийсет и втория етаж, а младата жена погледна цифрите върху таблото.
— Защо няма дванайсети етаж? — попита невинно.
Авел не намери сили да отговори.
— Последния път, когато пих кафе в стаята ти…
— Хич не ми напомняй — прекъсна я Авел, сетил се колко безпомощен се е чувствал.
На четирийсет и втория етаж слязоха от асансьора, а пиколото отвори вратата на апартамента.
— Господи! — възкликна Мелани, след като огледа мансардата. — Не мога да не ти призная, Авел, научил си се да живееш като мултимилионер. Не съм виждала по-добре обзаведено жилище.
Той посегна да я помилва, но на вратата се почука. Младичкият сервитьор им носеше кана кафе и бутилка „Реми Мартен“.
— Благодаря, Майк — рече Авел. — За тази вечер това е всичко.
— Дали? — подсмихна се Мелани.
Добре че келнерът бе чернокож, инак щеше да му проличи, че се е изчервил като домат. Той побърза да излезе.
Авел наля на младата жена от кафето и коняка. Седнала по турски на пода, тя отпи бавно от напитката. И на Авел му се щеше да седне така, но не можеше, затова се излегна до Мелани. Тя го замилва по косата и Авел плъзна плахо длан по бедрото й. Божичко, помнеше толкова добре невероятните й крака. При първата целувка Мелани изхлузи обувката си и бутна чашата с кафе върху персийския килим.
— Ами сега! — засуети се тя. — Съсипах ти персийския килим.
— Остави! — отвърна той, сетне пак я притегли към себе си и понечи да смъкне ципа на роклята й.
Мелани разкопча ризата му и както я целуваше, той се опита да я смъкне, но копчетата за ръкавели му пречеха, затова предпочете да помогне на младата жена да си съблече роклята. Тялото й не бе загубило нищо от красотата си, беше си точно такова, каквото Авел го помнеше, с тази разлика, че се бе поналяло. Какви стегнати гърди, какви дълги крака! Той се отказа да се бори с една ръка с копчетата за ръкавели, пусна Мелани и започна да се съблича, съзнавайки, че до прелестното й тяло сигурно изглежда доста грозноват. Надяваше се да е вярно онова, което бе чел за неустоимото въздействие на богатите мъже върху жените. Мелани го погледна, но за разлика от едно време не се смръщи. Авел я замилва нежно по гърдите и пораздалечи бедрата й. Персийският килим се оказа по-удобен от леглото. Сега бе ред на младата жена да се опита да се съблече, докато се целуват. Накрая и тя се отказа, отдръпна се и свали всичко, освен — по молба на Авел — жартиерите и найлоновите чорапи.
Чу я да стене и си даде сметка, че много отдавна не е изпитвал подобна наслада, а после и колко бързо е преминала тя. Известно време и двамата мълчаха — едвам си поемаха дъх.
Накрая Авел прихна.
— Защо се смееш? — попита го Мелани.
— А, просто така — отвърна той.
Всъщност се бе сетил за думите на доктор Джонсън колко смешна е всяка поза и колко мигновена — всяка наслада.
Легна отстрани на Мелани, а тя положи глава върху рамото му. Той с изненада усети, че вече не му се иска да лежи до младата жена, и се запита как ли да се отърве от нея, без да се държи грубо.
— Не мога да остана цяла нощ, Авел, утре сутринта имам важна среща и трябва да поспя поне малко. Само това оставаше да ми личи, че съм прекарала нощта на персийски килим.
— Наистина ли трябва да си тръгваш? — възкликна уж разочаровано той, макар че всъщност се зарадва.
— Съжалявам, скъпи, но се налага.
Тя стана и отиде в банята.
Авел я загледа как се облича, помогна й и да си вдигне ципа. Беше много по-лесно да го закопчае на спокойствие, отколкото да го разкопчава в суматохата. Преди да си тръгне, й целуна галантно ръка.
— Надявам се да се видим скоро — излъга я.
— И аз — рече Мелани, макар и да бе усетила, че Авел не е искрен.
Той затвори вратата и отиде при телефона до леглото.
— В коя стая е отседнала госпожица Мелани Лерой?
Известно време администраторката мълча, чуваше се как прехвърля регистрационните карти. Авел забарабани припряно по масичката.