— Нямаме в регистрациите жена с такова име — отвърна накрая служителката. — Имаме госпожа Мелани Сийтън от Далас, щата Тексас, пристигнала е тази вечер и си тръгва утре, господине.
— Да, за нея питам — каза Авел. — Впишете сметката на мое име.
— Както наредите.
Авел затвори и преди да си легне, дълго стоя под студения душ. Чувстваше облекчение, когато отиде да угаси лампата, осветявала първата му изневяра, и забеляза, че петното от кафе върху персийския килим е изсъхнало.
— Глупачка — каза на глас и щракна ключа.
След тази нощ Авел установи, че за няколко месеца върху килима са се появили доста петна от кафе, преобърнато било от келнерки, било от други нощни посетителки. Двамата със Зофя се отчуждаваха все повече. Виж, не бе предвидил, че жена му ще наеме частен детектив, който да го следи, и после ще подаде молба за развод. Сред поляците, приятели на Авел, почти нямаше разведени — дори и да имаха някакви проблеми в семейството, те просто се разделяха със съпругите си. Опита се да разубеди Зофя, тъй като знаеше, че полската общност няма да погледне с добро око на един развод, който би могъл да осуети все по-големите му обществени и политически амбиции. Ала Зофя беше непреклонна. Авел бе смаян, че жената, посрещнала толкова кротко неговия триумф, се превръща по израза на Джордж в същински малък дявол, когато е решила да си отмъсти.
Авел се посъветва с адвоката си и за втори път установи колко много сервитьорки и гостенки на хотела, чийто сметки е поел, са минали за година през жилището му. Предаде се и единственото, за което се заинати, бяха родителските права над вече тринайсетгодишната Флорентина, първата истинска любов в живота му. След дълга битка Зофя склони той да й брои половин милион долара, да й преотстъпи къщата в Чикаго и да й разреши да се вижда с дъщеря си в края на последната седмица от месеца.
Авел се премести за постоянно в Ню Йорк, а Джордж му лепна прякора Чикагския барон в изгнание, тъй като той тръгна да обикаля надлъж и шир Америка, за да наглежда строежите на новите си хотели, и се отбиваше в Чикаго само когато му се налагаше да се види с Къртис Фентън.
27.
Писмото беше оставено върху масичката до фотьойла на Уилям в хола. Както беше по халат, той го четеше за трети път, опитвайки се да проумее за какво му е на Авел Розновски да изкупва акции на банка „Лестър“ и защо е назначил Хенри Осбърн за член на управителния съвет на хотелска верига „Барон“. Реши, че не може да си позволи и занапред да се губи в догадки, и вдигна телефона.
Новият господин Коен се оказа по-младо копие на баща си. Когато дойде на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, не му се наложи да се представя — бе започнал да оплешивява и да побелява точно на същите места, както възрастния адвокат, а тантурестото му тяло бе вместено в сходен, може би дори в същия костюм. Уилям го погледна изумено, но не само защото беше одрал кожата на баща си.
— Не ме помните, господин Каин — рече посетителят.
— Господи! — възкликна Уилям. — Онзи прочут спор в Харвардския университет. Хиляда деветстотин двайсет и…
— Двайсет и втора година. Вие спечелихте и жертвахте членството си в клуба.
Домакинът прихна.
— Може би ще се справим по-добре, ако сме в един отбор, стига вашата разновидност на социализма да ви позволява да представлявате един неприкрит капиталист.
Стана от фотьойла и се ръкува с Тадиъс Коен. За миг и двамата изпитаха чувството, че още са студенти. Уилям се усмихна.
— Така и не успях да ви почерпя истински в университетския клуб. Какво да ви налея?
Тадиъс Коен му отказа.
— Не пия — отвърна и примига все така обезоръжаващо, както преди години. — Пък и, да ви призная, сега аз също съм неприкрит капиталист.
Оказа се, че прилича не само външно на баща си, а и е не по-малко умен и прозорлив от него. Той изложи най-подробно всичко, съдържащо се в папката за Розновски и Осбърн, после погледна домакина си. Уилям му обясни какво точно иска оттук нататък.
— Доклад, който да получа незабавно и който, както досега, да постъпва регулярно на всеки три месеца. Отново изключително важно е всичко да си остане между нас. Защо Авел Розновски изкупува акции на банката? И досега ли смята, че аз съм виновен за смъртта на Дейвис Лерой? Продължава ли битката с „Каин и Кабът“, въпреки че вече сме част от „Лестър“? Каква е ролята на Хенри Осбърн във всичко това? Ще помогне ли, ако се срещна с Розновски и му обясня, че не аз, а банката е отказала да подкрепи хотелска верига „Ричмънд“?