Писалката на Тадиъс Коен записваше трескаво, точно както навремето и перото на баща му.
— Трябва да отговорите възможно най-бързо на тези въпроси, за да реша дали да уведомя управителния съвет.
Тадиъс затвори куфарчето със същата свенлива усмивка, както баща си.
— Наистина съжалявам, че имате такива неприятности още преди да сте се възстановили напълно. Ще се свържа с вас веднага щом проверя фактите. — На прага адвокатът поспря. — Възхищавам ви се за всичко, което сте направили при Ремаген.
През следващите месеци Уилям бързо си възвръщаше силите и самочувствието, а белезите по лицето и гърдите му почти не личаха. Всяка вечер Кейт седеше до него и докато той се унесеше, нашепваше:
— Благодаря на Бога, задето пощади живота ти.
Ужасното главоболие и белите петна в паметта останаха в миналото, дясната му ръка позаякна. Кейт не искаше и да чуе мъжът й да се върне на работа и настоя първо да направят екскурзия с кораб до Карибите. С жена си Уилям си почина така, както не бе почивал от онези две седмици, които бяха прекарали заедно в Лондон. Тя пък бе неописуемо доволна, че на кораба няма банки, с които мъжът й да сключва сделки, макар и да се притесняваше, че ако екскурзията продължи още седмица, той ще вземе да купи плавателния съд, за да го прибави към авоарите на „Лестър“, и ще обнови екипажа, маршрутите, разписанието, дори начина, по който „лодката“, както Уилям упорито наричаше огромния лайнер, плава. Когато се прибраха на пристанището в Ню Йорк, той бе със силен загар и вече не го свърташе на едно място. Този път Кейт не успя да го разубеди да не тръгва веднага на работа.
Още не влязъл в банката, Уилям отново потъна във водовъртежа на проблемите й. Сега американските банки се управляваха от ново поколение, калено във войната, предприемчиво и свикнало да се придвижва бързо, зорко наблюдавано от президента Труман, човека, изненадващо спечелил повторно президентските избори, след като светът бе осведомен, че следващият президент със сигурност ще се казва Дюи. „Чикаго Трибюн“ не се ограничи с предвижданията и стигна дотам да оповести, че Дюи е победил в изборите, въпреки това Хари С. Труман си остана втори мандат в Белия дом. Уилям знаеше за дребния бивш сенатор от щата Мисури само онова, което пишеха по вестниците, и като заклет републиканец се надяваше, че неговата партия ще излъчи човек, който да поведе достойно кампанията през 1952 година.
Пристигна първият доклад, изготвен от Тадиъс Коен. Авел Розновски още търсел акции на банка „Лестър“ и се бил обърнал към всички наследници, но само Сюзан Лестър се била съгласила да продаде дела си. Когато адвокатът на Уилям я потърси, тя го отпрати, така той и не разбра защо се е разделила с дела си от шест на сто. Единственото, което Коен успя да установи със сигурност, бе, че Сюзан Лестър не го е направила, тъй като е закъсала за пари.
— Адът гняв не таи — прошепна Уилям.
Докладът бе изпипан до най-малките подробности и бе пределно изчерпателен.
През май 1947 година Хенри Осбърн бил назначен за член на управителния съвет на хотелска верига „Барон“, за да отговаря за сметката в „Лестър“. И още по-важно, Авел Розновски бил успял да се сдобие с акциите на Сюзан Лестър така, че да не се разбере у кого точно са отишли те. Сега Розновски притежавал шест на сто от банка „Лестър“ и очевидно бил готов да брои най-малко още седемстотин и петдесет хиляди долара, за да изкупи и акциите на Питър Парфит, възлизащи на две на сто. Уилям знаеше прекрасно какво ще стане, ако Авел Розновски се сдобие с дял от осем на сто. Още по-притеснителен бе фактът, че в сравнение с „Лестър“ хотелите „Барон“ бележеха по-голям растеж и вече настигаха основните си конкуренти — веригите „Хилтън“ и „Шератон“. Уилям се запита дали не е разумно да съобщи на управителния съвет до какво се е добрал и дали да не се свърже с Авел Розновски. След няколко безсънни нощи се обърна за съвет към Кейт.
— Не предприемай нищо — рече му тя, — докато не се убедиш, че наистина е решил да те унищожи. Нищо чудно да се окаже, че това е буря в чаша вода.
— Но той се е сдушил с Хенри Осбърн, можеш да бъдеш сигурна, че бурята няма да се ограничи в чаша вода — тук има нещо гнило. Само това оставаше, да седя със скръстени ръце и да чакам да разбера какво ми крои.