— Ами ако се е променил, Уилям? Все пак са минали двайсетина години, откакто си е имал работа с теб.
— Ал Капоне може би щеше да се промени, ако го бяха оставили да си излежи присъдата. Човек никога не може да бъде сигурен. И аз вече не знам какво да мисля.
Кейт не добави нищо, Уилям обаче се вслуша в съвета й и се ограничи с това да следи внимателно тримесечните доклади, изготвяни от Тадиъс Коен, и да се надява, че интуицията на жена му не я е подвела.
28.
Хотелска верига „Барон“ спечели много от следвоенния разцвет в американската икономика. За пръв път от двайсетте години човек можеше да натрупа бързо пари — в началото на петдесетте хората вече започнаха да вярват, че сега това ще трае дълго. Но Авел не се задоволяваше само с финансовите успехи. С годините се притесняваше все повече за мястото на Полша в следвоенния свят и смяташе, че успехът не му позволява да е страничен наблюдател на онова, което става на шест хиляди и четиристотин километра. Как се беше изразил Павел Залески, консулът на Полша в Турция? А, да, че Авел може би ще доживее деня, когато родината му отново ще възкръсне от пепелищата.
Той правеше всичко по силите си, за да повлияе на Конгреса на САЩ и да го убеди да е по-настъпателен и да не се примирява с това, че Русия държи в желязна хватка сателитите си от Източна Европа. Докато гледаше как марионетните правителства се сменят едно подир друго, Авел започна да си мисли, че е рискувал напразно живота си. Запретна се да лобира сред политиците във Вашингтон, да се среща с журналисти, да дава вечери в Чикаго, Ню Йорк и други градове, където живееха много преселници поляци, докато всички не започнаха да слагат знак за равенство между Чикагския барон и полската кауза.
Доктор Теодор Шимановски, навремето професор по история в Краковския университет, помести в списание „Фрийдъм“ огромен материал, който бе посветен на „Битката за признание“, водена от Авел, и това го накара да се свърже с вече възрастния професор и да го попита с какво още може да помогне. Когато влезе в кабинета на Шимановски, бе изумен колко крехък изглежда старецът и същевременно колко яростен е в убежденията си. Той посрещна Авел много радушно и му наля водка „Данциг“.
— Барон Розновски — каза, докато му подаваше чашата, — отдавна се възхищавам на устрема, с който години наред отстоявате нашата кауза, и макар че не бележим особен напредък, вие сякаш не губите надежда.
— Защо да губя? Винаги съм смятал, че в Щатите е възможно всичко.
— Аз обаче се опасявам, бароне, че именно мъжете, на които се опитвате да повлияете, са допуснали това да се случи. Няма да си мръднат и пръста, за да освободят народа ни.
— Не ви разбирам, професоре — призна си по-младият мъж. — Защо да не ни помогнат?
Професорът се облегна на стола.
— Сигурно знаете, бароне, че американските войски са получили изричната заповед да не продължават настъплението на изток и да оставят руснаците да заграбят възможно най-много от Централна Европа. Патън щеше да навлезе в Берлин много преди руснаците, но Айзенхауер му е наредил да отстъпи назад. Колкото до самия Айзенхауер, той е получил такава заповед именно от нашите водачи във Вашингтон — същите, които се опитвате да убедите да върнат в Европа американските войски и оръжие.
— По онова време обаче те не са знаели в какво ще се превърне СССР. Тогава руснаците ни бяха съюзници. Признавам, през 1945 година се показахме прекалено слаби и направихме много отстъпки, но не американците предадоха полския народ.
Шимановски пак се облегна, затвори уморено очи и чак тогава каза:
— Жалко, барон Розновски, че не познавахте брат ми. Миналата седмица ми съобщиха, че преди половин година е умрял в съветски лагер като онзи, от който сте избягали.
Авел пристъпи към стареца, за да му изкаже съболезнованията си, той обаче го спря с ръка.
— Не, не казвайте нищо. Били сте в лагерите, знаете какво е там. Би трябвало пръв да разберете, че състраданието вече е неуместно. Докато другите дремят, бароне, трябва да променим света. — Известно време Шимановски мълча. — Именно американците пратиха брат ми в Русия.
Авел го погледна изумен.
— Американците ли? Как е възможно? Ако брат ви е бил пленен в Полша от руските войски…
— Брат ми не е бил пленяван в Полша. Беше пуснат от германски лагер край Франкфурт. Американците го държаха един месец, после го предадоха на руснаците.