— Докато бях в „Каин и Кабът“, Тони, съм си имал работа със стотици фирми като хотелска верига „Ричмънд“ и по онова време не съм и подозирал, че Розновски е толкова злопаметен и отмъстителен. Разбрах, че си е навил на пръста да ми отмъсти, чак когато купи десет на сто от „Интерстейт Еъруейс“.
— Дали не си прекалено мнителен? — намеси се и Тед Лийч. — В едно съм сигурен: неразумно е да съобщаваме и на другите членове на управителния съвет. Само това оставаше, банката да изпадне в паника.
— Така си е — подкрепи го Тони Симънс. — Защо не се срещнеш с този Авел Розновски — да се разберете като хората.
— Подозирам, че той очаква да направя точно това — отвърна Уилям. — Така вече ще бъде напълно сигурен, че банката се чувства под обсада.
— А няма ли да промени отношението си, ако му обясниш, че си направил всичко по силите си да убедиш банката да подкрепи хотелска верига „Ричмънд“, но че другите членове на управителния съвет не са искали и да чуят…
— Нямам причини да смятам, че той вече не го знае — натърти Уилям. — Както личи, знае всичко останало.
— И какво според теб банката трябва да направи с тоя Розновски? — попита Тед Лийч. — Определено не можем да му забраним да купува акции на „Лестър“, щом е намерил хора, готови да се разделят с тях. Ако тръгнем да ги изкупуваме, само ще си вкараме автогол, защото ще покачим стойността на акциите, които той вече притежава, и ще изложим на опасност финансовото си положение. Розновски сигурно потрива ръце. Ще налеем вода и в мелницата на Хари Труман, преди изборите демократите само това и чакат — някой шумен банков скандал.
— Давам си сметка, че не мога да направя почти нищо — отвърна Уилям, — но все пак трябваше да ви съобщя какви ги върши Розновски, в случай че реши да ни сервира поредната изненада.
— Все пак не изключвам възможността той да се ръководи от най-невинни подбуди и да те уважава като талантлив инвеститор — вметна Тони Симънс.
— Какви ги говориш, Тони! Знаеш, че е забъркан и вторият ми баща! Защо според теб Розновски го е наел — за да помогне на кариерата ми като банкер ли? Явно не разбираш за какво става въпрос. Наблюдавам този човек повече от двайсет години. Не е свикнал да губи — хвърля заровете, докато победи. Знам му и кътните зъби, сякаш им е роден брат. Той ще…
— Само не се поддавай на мания за преследване, Уилям. Лично аз очаквам…
— Да не се поддавам на мания за преследване ли? Припомни си, Тони, правилника на „Лестър“ и каква власт дава той на всеки, сдобил се с осем на сто от акциите на банката. Лично го съставих така, за да предпазя себе си и да не ме отстранят. Този тип вече притежава шест на сто и ако това не ти се струва страшно, не забравяй, че той може да помете за един ден „Интерстейт Еъруейс“. Достатъчно е да пусне за продажба всичките си акции наведнъж.
— Да де, но няма да спечели нищо — отбеляза Тед Лийч. — Тъкмо обратното, ще изгуби доста пари.
— Повярвай, просто не си наясно с начина на мислене на Авел Розновски — напомни му Уилям. — Смел е като лъв, и да загуби, това не значи нищо за него. Все повече се убеждавам, че цели само едно: да ми отмъсти. Така е, ако продаде акциите си, ще претърпи загуби, но пак ще притежава хотелите, цели двайсет и един на брой. Знае, че ако котировките на акциите на „Интерстейт“ паднат главоломно, ние също ще пострадаме не на шега. Като банкери зависим от твърде неустойчивото доверие на хората, а само да рече, Авел Розновски може да направи когато си поиска това доверие на пух и прах.
— Успокой се, Уилям — помоли го Тони Симънс. — Още не се е стигнало чак дотам. Сега вече знаем какво е намислил Розновски, ще го държим под око и ако се наложи, ще му се противопоставим. Като начало трябва да се погрижим никой да не му продава акции на „Лестър“, ако първо не ги е предложил на теб. Банката ще те подкрепи, каквото и да предприемеш. Лично аз съм на мнение, че трябва да поговориш с Розновски, за да си изясните нещата. Така поне ще знаем доколко сериозен е в намеренията си и ще се подготвим.
— И ти ли, Тед, смяташ така? — попита Уилям.
— Да. Съгласен съм с Тони. Мен ако питаш, трябва да се свържеш лично с този тип. Ще бъде само в интерес на банката да разбереш доколко невинни са намеренията му.
Известно време Уилям мълча.
— Щом и двамата сте на такова мнение, ще взема да опитам — рече накрая той. — Трябва да добавя, че не съм съгласен с вас, но може би не съм безпристрастен, все пак това ме засяга лично. Дайте ми няколко дни да помисля какво да предприема и ще ви съобщя какво съм решил.