След като двамата заместник-председатели на управителния съвет излязоха от кабинета, Уилям продължи да седи сам и да мисли за обещанието, което е дал, убеден, че щом е забъркан и Хенри Осбърн, почти няма вероятност той да се спогоди с Авел Розновски.
Четири дни по-късно пак седеше сам в кабинета си — беше се разпоредил да не го безпокоят при никакви обстоятелства. Знаеше, че и Авел е в своя кабинет в нюйоркския „Барон“ — сутринта бе пратил човек в хотела с едничката задача да му съобщи веднага щом Розновски се появи. Той му беше звъннал, за да му предаде, че полякът е дошъл в осем и двайсет и седем, качил се е веднага в кабинета си на четирийсет и втория етаж и оттогава никой не го е виждал. Уилям вдигна слушалката и помоли телефонистката да го свърже с хотел „Барон“.
— Тук е „Барон“ в Ню Йорк.
— Господин Розновски, ако обичате — каза притеснено Уилям. Бяха го свързали със секретарката. — Търся господин Розновски — повтори вече по-твърдо.
— За кого да предам? — попита жената.
— Казвам се Уилям Каин.
Настъпи дълго мълчание — или на Уилям само му се стори, че е дълго.
— Не съм сигурна, че е тук, господин Каин. Нека проверя.
Поредното дълго мълчание.
— Господин Каин?
— Господин Розновски?
— Какво обичате, господин Каин? — попита много спокоен глас с едва доловим акцент.
Макар да бе обмислил внимателно първите си думи, Уилям пак усети, че говори доста притеснено.
— Донякъде съм разтревожен, господин Розновски, от дяла ви в банка „Лестър“ — подхвана той — и от силните позиции, които сте успели да завоювате в едно от търговските дружества, които представляваме. Може би е време да се срещнем и да обсъдим намеренията ви. Освен това искам да ви съобщя нещо лично.
Отново дълго мълчание. Уилям дори си помисли, че Авел е затворил.
— Не съществуват обстоятелства, Каин, при които подобна среща да е възможна. Вече знам достатъчно за вас, не ми се слушат оправданията ви за миналото. Внимавайте и ще разберете какви са намеренията ми, а те, господин Каин, са твърде различни от онова, което ще откриете в „Битие“. Един ден ще ви се прииска да скочите от дванайсетия етаж на някой от моите хотели, защото ще загазите не на шега с дела си в „Лестър“. Трябват ми още само два процента, за да отговарям на условията по точка седма от правилника на банката, а вие сам знаете какво означава това. Тогава може би за пръв път ще проумеете как се е чувствал Дейвис Лерой, докато месеци наред се е губил в догадки какво ли ще направи вашата банка с живота му. Сега е ваш ред няколко години да се губите в догадки как ще постъпя с вас, след като се сдобия с осемте процента.
Уилям се вцепени от думите на Авел Розновски, но въпреки че заудря с юмрук по писалището, си наложи да продължи спокойно:
— Разбирам какво ви е, господин Розновски, ала пак съм на мнение, че е по-разумно да се срещнем и да обсъдим всичко. Има едно-две неща, за които съм сигурен, че не знаете.
— Например как сте измамили Хенри Осбърн и сте му задигнали половин милион долара ли, господин Каин?
Уилям направо онемя и бе на път да избухне, но и този път успя да се овладее.
— Не, господин Розновски, онова, което искам да обсъдим, няма нищо общо с господин Осбърн. Става дума за нещо лично, което засяга единствено вас. Въпреки това искам да знаете, че никога не съм мамил Хенри Осбърн и не съм му задигнал и цент.
— Хенри обаче твърди друго. Според него тъкмо вие сте виновен за смъртта на майка си и сте я вкарали в гроба, само и само да не му отпуснете заем. Струва ми се напълно правдоподобно, след като видях как се отнесохте с Дейвис Лерой.
Уилям не помнеше някога да му е било толкова трудно да се сдържи, затова мина доста време, докато отговори:
— Предлагам ви да изясним веднъж завинаги това недоразумение и да се срещнем на място, където никой няма да ни познае.
— Вече, господин Каин, е останало само едно място, където няма да ви познае никой.
— И кое е то? — попита Уилям.
— Небето — отвърна Авел и затвори.
— Свържете ме незабавно с Хенри Осбърн — нареди той на секретарката си.
Барабани с пръсти по писалището цели петнайсет минути, през които момичето се опитваше да открие конгресмена Осбърн — оказа се, че показвал Капитолия на свои избиратели.