На връщане към Варшава почти не продума и Флорентина реши, че е излишно да се прави на весела. Накрая баща й рече:
— Сега ми остава да постигна в тоя живот само едно нещо.
Момичето се зачуди какво ли има предвид, но не попита. Все пак успя да го убеди да се върнат за края на седмицата в Лондон с надеждата, че това ще го поободри и дори ще му помогне да забрави лудата си грохнала втора майка и останките от замъка в Полша.
На другия ден заминаха със самолет за Лондон. Авел се радваше, че отново е в страна, откъдето може да се свързва бързо с Щатите. Веднага щом се настаниха в „Кларидж“, Флорентина хукна да се види с приятелите си и да завързва нови познанства. Авел изчете всички вестници, които успя да намери, с надеждата да разбере какво се е случило в Щатите, докато той е бил в чужбина. Не му беше никак приятно да признае, че докато го е нямало, все е ставало нещо — това само му напомняше, че светът преспокойно може да мине и без него.
Вниманието му бе привлечено от кратка дописка на вътрешните страници в съботния брой на „Таймс“. Наистина по време на отсъствието му се бяха случили разни неща. Предния ден сутринта един от малките самолети на „Интерстейт Еъруейс“ се бе разбил на летището в град Мексико веднага след излитането. Всички на борда — общо седемнайсет души пътници и екипаж, бяха загинали. Мексиканските власти бяха побързали да прехвърлят вината на авиокомпанията с твърдението, че не била осигурила добра поддръжка на самолетите.
Авел вдигна телефона и помоли да го свържат с международната централа.
„Днес е събота, той сигурно се е прибрал в Чикаго“, помисли си. Разлисти тефтерчето и намери домашния му номер.
— Трябва да почакате половин час — обясни с ясен, доста приятен глас телефонистката англичанка.
— Благодаря — рече Авел, след което се излегна на кревата с телефонния апарат до себе си и се замисли.
След двайсет минути телефонът иззвъня.
— Поръчали сте международен разговор, господине, свързвам ви — каза същият ясен глас.
— Ти ли си, Авел? Къде си?
— Аз съм, кой друг, Хенри. В Лондон съм.
— Приключихте ли? — прекъсна ги телефонистката.
— Още не съм започнал — отвърна Авел.
— Извинявайте, господине. Говорите ли вече с Америка?
— Да, разбира се. Благодаря ви. Майко мила, Хенри, тук приказват на друг език.
Хенри Осбърн се засмя.
— Слушай сега. Прочете ли във вестниците за самолета на „Интерстейт Еъруейс“, катастрофирал на летището в град Мексико?
— Да — потвърди Хенри, — но ти не се безпокой. — Бил е застрахован, компанията няма да понесе загуби и котировките на акциите не са помръднали.
— Застраховката е последното, което ме вълнува — натърти Авел. — Това вероятно е най-добрата възможност да проверим колко издръжлив е господин Каин.
— Нещо не схващам, Авел. За какво говориш?
— Слушай внимателно, ще ти кажа какво да направиш в понеделник сутринта, когато борсата отвори. Във вторник вече ще бъда в Ню Йорк и сам ще се заема с финалното кресчендо.
Хенри Осбърн изслуша внимателно напътствията на Авел Розновски. След двайсет минути Авел сложи слушалката върху вилката.
Сега вече беше приключил.
30.
Уилям си даде сметка, че Авел Розновски пак ще му създава главоболия, сутринта, когато Къртис Фентън му звънна, за да му съобщи, че Чикагския барон е закрил всички сметки на хотелската си верига в „Континентал Тръст“ и е обвинил банкера в непочтено отношение и двойна игра.
— Смятах, че съм постъпил правилно, като съм ви писал, за да ви уведомя, че господин Розновски е придобил акции от „Лестър“ — обясни сломен Фентън, — а какво се оказа, заради това загубих един от най-големите си клиенти. Направо не знам какво ще реши управителният съвет.
Уилям взе да се извинява, макар че не се получи особено убедително, после поуспокои Фентън, като му обеща да поговори с неговите шефове. Всъщност обаче по-силно го вълнуваше какъв ще бъде следващият ход на Авел Розновски.
След около месец разбра. В понеделник сутринта тъкмо преглеждаше служебната поща, когато се обади борсовият му посредник и му съобщи, че някой е пуснал на борсата акции на „Интерстейт Еъруейс“ за един милион долара. Наложи се Уилям да реши веднага да ги изкупи с пари от личната си сметка. Същия ден в два следобед за продан бе обявен още един пакет акции на стойност един милион долара. Още преди Уилям да е изкупил и тях, котировките започнаха да се понижават. В три часа, когато Нюйоркската фондова борса затвори, цената на акциите на „Интерстейт Еъруейс“ бе паднала с една трета.