В десет и десет минути на другата сутрин борсовият посредник отново се обади на Уилям. Беше доста притеснен. Още при отварянето на борсата за продан били обявени още един пакет акции за един милион долара. Посредникът съобщи, че това било отприщило същинска лавина. Всички се били втурнали да продават акциите си на въздухоплавателната компания, котировките падали главоломно и сега акциите вървели по няколко цента едната. Само допреди двайсет и четири часа бяха стрували по четири долара и половина.
Уилям нареди на главния секретар на банката Алфред Роджърс да насрочи за следващия понеделник заседание на управителния съвет. Не искаше да го свиква незабавно, за да разбере междувременно кой подбива котировките. До сряда се бе отказал от опитите си да държи високи цените на акциите на „Интерстейт“, като ги изкупува веднага щом се появят на борсата. Пак в сряда, в края на работния ден Комисията по ценните книжа и борсите оповести, че ще разследва сделките с всички акции на „Интерстейт“. Уилям знаеше, че сега управителният съвет на „Лестър“ трябва да реши дали ще подкрепя следващите три до шест месеца въздухоплавателната компания, докато разследването на Комисията приключи, или ще я остави да се разори. При всички положения това щеше да нанесе големи щети и на джоба на Уилям, и на доброто име на банката.
Той не се изненада особено, когато на другия ден научи от Тадиъс Коен, че акциите за трите милиона са пуснати от една от кухите фирми на Авел Розновски, служещи му за прикритие — казваше се корпорация „Гаранционно инвестиране“. Говорителят й бе раздал на средствата за масово осведомяване кратичко правдоподобно съобщение, в което излагаше причините да се разделят с акциите: били твърде разтревожени, след като властите в Мексико били заявили отговорно, че в „Интерстейт Еъруейс“ не поддържат добре самолетите си.
— Дрън-дрън, били заявили отговорно — възмути се Уилям. — Мексиканците не са заявявали отговорно нищо още от времето, когато твърдяха, че Гонзалес Фурията щял да спечели бягането на сто метра на Олимпиадата в Хелзинки.
Медиите вдигнаха голяма шумотевица около изявлението на „Гаранционно инвестиране“ и в петък Федералната авиационна служба забрани всички полети на „Интерстейт“, докато не направи пълна проверка на самолетите.
Уилям бе убеден, че при нея няма да се установят никакви нарушения, това обаче се оказа пагубно за краткосрочните полети. А никоя въздухоплавателна компания не може да си позволи да остави самолетите си на земята — печели се само ако те летят.
За капак и други големи фирми, представлявани от „Лестър“, започнаха да обмислят дали да не сменят банката. Печатът не закъсня да разтръби, че именно „Лестър“ е гарант на „Интерстейт Еъруейс“. За всеобща изненада в късния следобед в петък котировките на „Интерстейт“ пак започнаха да се вдигат и на Уилям не му трябваше много време, за да се досети защо, догадка, по-късно потвърдена от Тадиъс Коен: купувачът се казваше Авел Розновски. Той бе продал акциите си при най-високите котировки и сега ги изкупуваше на най-ниски цени. Уилям поклати глава и волю-неволю му се възхити. Розновски трупаше малко състояние, като същевременно разоряваше Уилям и петнеше доброто му име.
Банкерът изчисли, че макар да е рискувала да се раздели с три милиона, в крайна сметка хотелска верига „Барон“ е прибрала баснословна печалба. И не само това — бе повече от очевидно, че на Розновски не му пука за временните загуби, които при всички положения щеше да приспадне при данъчното облагане, и че го вълнува само едно — как да съсипе „Лестър“ и доброто име на банката.
В понеделник, на заседанието на управителния съвет Уилям разказа от начало до край за сблъсъка си с Розновски и подаде оставка. Тя не беше приета, дори не беше гласувана, но всички взеха да шушукат и Уилям знаеше, че ако Розновски го вземе още веднъж на мушка, колегите му може би няма да са така снизходителни.
След това управителният съвет обсъди дали и занапред да подкрепят „Интерстейт Еъруейс“. Тони Симънс ги убеди, че разследването на Федералната авиационна служба ще бъде в полза на банката и въздухоплавателната компания бързо ще си върне парите до последния цент. След заседанието Тони все пак се видя принуден да признае пред Уилям, че в крайна сметка подобно решение само ще налее вода в мелницата на Розновски, но ако искаше да отстоява доброто си име, банката нямаше друг избор.