Симънс се оказа прав и за двете неща. Когато накрая Комисията по ценните книжа и борсите обнародва резултатите от разследването, в заключението й се казваше, че „банка «Лестър» не може да бъде обвинена в нищо“ и корпорация „Гаранционно инвестиране“ е превишила правата си. Същата сутрин на фондовата борса пак бяха пуснати акции на „Интерстейт“ и Уилям с изненада видя, че котировките им се покачват неотклонно и не след дълго ще достигнат първоначалните четири и половина долара за акция.
Тадиъс Коен съобщи на Уилям, че и този път основен купувач е Авел Розновски.
— Само това ми липсваше — завайка се той. — Не стига че си прибира в джоба тлъста печалба, но и може да повтори същото, когато си поиска.
— Всъщност точно това ти трябва — каза адвокатът.
— Каквото и да имаш предвид, Тадиъс, не те помня да говориш с недомлъвки — рече Уилям.
— Господин Авел Розновски допусна първата си грешка, защото нарушава закона и сега е твой ред да го погнеш. Вероятно дори не знае, че върши престъпление, защото го прави от съвсем различни подбуди.
— Нищо не разбирам! — възкликна Уилям.
— Елементарно е! — каза Тадиъс Коен. — Мислиш само за едно — за Розновски, той също мисли единствено за теб, ето защо и двамата явно не виждате очевидното. Ако продаваш акции с единствената цел котировките да паднат и после пак да изкупиш същите акции на възможно най-ниската цена, за да реализираш печалба, нарушаваш параграф 10б, алинея 5 от Правилника на Комисията по ценните книжа и борсите и извършваш престъпление — измама. Повече от сигурен съм, че господин Розновски не е възнамерявал първоначално да прибере бърза печалба, всъщност знаем прекрасно, че единствената му цел е да ти създаде неприятности. Но кой ще повярва на Розновски, ако той тръгне да обяснява, че е продал акциите, защото е смятал търговското дружество за ненадеждно, а после е изкупил същите акции, но при най-ниските им котировки? Отговор: никой, особено пък онези от Комисията по ценните книжа и борсите. Утре, Уилям, ще ти пратя пълен писмен доклад, в който ще обясня кои точно закони са нарушени.
— Благодаря ти — каза Уилям. Направо ликуваше.
В девет часа на другата сутрин докладът на Тадиъс Коен вече бе върху писалището на Уилям и след като го прочете много внимателно, той свика още едно заседание на управителния съвет. Членовете му одобриха онова, което Уилям възнамеряваше да предприеме. Тадиъс Коен получи нареждане да състави добре премислено изявление за средствата за масово осведомяване, което да пусне същата вечер. На следващата заран „Уолстрийт Джърнъл“ помести на първата страница следната дописка:
Господин Уилям Каин, председател на управителния съвет на банка „Лестър“, има основания да смята, че през ноември 1952 г. корпорация „Гаранционно инвестиране“ е разпродала акциите си от „Интерстейт Еъруейс“, търговско дружество, на което гарант е именно банка „Лестър“, единствено с цел да реализира незаконна печалба.
Установено е, че на 12 май 1952 г., понеделник, още при отварянето на борсата именно корпорация „Гаранционно инвестиране“ е обявила за продан акции на „Интерстейт“ на стойност един милион долара. След шест часа на борсата се появиха акции за още един милион. Когато борсата отвори във вторник, 13 май 1952 г., корпорация „Гаранционно инвестиране“ се раздели с поредния пакет акции за един милион. Заради това котировките паднаха рекордно ниско. От разследването, проведено от Комисията по ценните книжа и борсите, се разбра, че няма незаконни сделки, осъществени с банка „Лестър“ или с „Интерстейт Еъруейс“, и акциите отново започнаха да се търгуват — по възможно най-ниските цени. „Гаранционно инвестиране“ побърза да се появи на пазара и да изкупи на подбитите цени всички акции за три милиона долара, които съвсем наскоро бе продало.
Председателят и членовете на управителния съвет на банка „Лестър“ са изпратили на отдел „Измами“ към Комисията по ценните книжа и борсите копие от съответните документи и са помолили да се възбуди пълно разследване.
По-нататък в материала се привеждаше пълният текст на параграф 10б алинея 5 от Правилника на Комисията по ценните книжа и борсите и се споменаваше, че тъкмо такъв скандал му трябва на президента Труман — под дописката дори бе поместена карикатура, където Хари С. Труман е спипал бизнесмен, който тъкмо бърка в кацата с меда.