Все по-често пътуваше в чужбина, поверявайки управлението на хотелската верига на Джордж, и се надяваше, че веднага щом се дипломира през юни 1955 година в „Ратклиф“, Флорентина ще стане член на управителния съвет. Бе решил да я натовари с всички магазини в хотелите, превърнали се сами по себе си в цяла империя.
Флорентина се вълнуваше много, но настоя, че преди да заработи за хотелите на баща си, трябва да понатрупа опит някъде другаде. Не смяташе, че вродената й организаторска дарба и усетът й към дизайна и цветовете са достатъчни, за да заменят опита. Авел й предложи да се запише в прочутото хотелиерско училище на господин Морис в Лозана, Швейцария. Флорентина обаче отказа и обясни, че искала да поработи две години в някой магазин в Ню Йорк — чак след това щяла да бъде подготвена да поеме магазините в хотелите. Бе решена да прави, да струва, но да е достойна за поста, при това, както сподели с Авел, „не просто защото съм дъщеря на баща си“. Той нямаше нищо против.
— Магазин в Ню Йорк, ще го уредим — рече й. — Ще звънна на Уолтър Хоувинг в „Тифани“, ще те назначат направо управителка.
— А, не — отсече Флорентина, разкривайки, че е наследила упоритостта на баща си. — Какво отговаря на младши сервитьор в хотел „Плаза“?
— Продавачка в универсален магазин — засмя се Авел.
— Точно такава и ще стана — отвърна момичето.
Усмивката застина върху устните на бащата.
— Сериозно ли говориш? С диплома от „Ратклиф“, с целия си опит и познания, които си натрупала по време на пътуванията в Европа, смяташ да станеш нищо и никаква продавачка?
— И ти си бил нищо и никакъв келнер в „Плаза“, но това не ти е попречило да създадеш една от най-преуспелите хотелски вериги в света — отвърна Флорентина.
Авел знаеше кога е победен. Бе достатъчно да се взре в стоманеносивите очи на красивата си дъщеря, за да разбере, че тя вече е решила и колкото и да я уговаря той, няма да я разубеди.
След като завърши „Ратклиф“, тя прекара с баща си един месец в Европа, където довършваха няколко нови хотела от веригата „Барон“. Откри официално хотела в Брюксел, пак там покори красив млад изпълнителен директор, когото Авел обвини, че вонял на чесън. След три дни и Флорентина би отбой, когато стана време за първата целувка, но така и не призна пред баща си, че за това отново е виновен чесънът.
Веднага след като се прибраха в Ню Йорк, подаде молба да бъде назначена на вакантното място за (както пишеше в обявата) „младши помощник продавач“ в „Блумингдейл“. Във формуляра, в графата „Име“ вписа Джеси Ковач — беше наясно, че няма да я оставят на мира, ако разберат, че е дъщеря на Чикагския барон.
Въпреки мърморенето на баща си се изнесе и от апартамента в хотел „Барон“ и тръгна да си търси жилище. Авел отново се предаде и за двайсет и втория й рожден ден й подари малък, но изискан апартамент в жилищна сграда на Петдесет и седма улица, недалеч от река Ийст.
Флорентина вече познаваше на пръсти Ню Йорк и имаше много приятели, но отдавна бе решила да не им казва, че се хваща на работа в „Блумингдейл“. Опасяваше се, че ще наминават да я виждат и за нищо време ще опропастят хитроумния й план да се представя за най-обикновена начинаеща продавачка.
Приятелите й все пак я попитаха какво ще прави оттук нататък и тя им каза, че ще помага на баща си в магазините в хотелите. Никой така и не заподозря каква всъщност е истината.
Джеси Ковач — трябваше да мине известно време, докато тя свикне с името — започна на щанда за козметика. След половин година вече я направиха управителка на щанда. Момичетата в „Блумингдейл“ работеха по две и Флорентина веднага побърза да извлече полза от това, като си избра най-мързеливата колежка — приказно красива простовата блондинка на име Мейзи, която се вълнуваше в този живот само от две неща: кога часовникът ще покаже края на работното време и от мъже. Първото ставаше по веднъж на ден, второто — непрекъснато.
Не след дълго двете момичета се сближиха, без обаче да стават първи приятелки. Флорентина усвои от колежката си как да не работи, без да я забележи управителят на етажа, а също как да сваля мъж.
В края на шестте месеца, откакто Флорентина работеше заедно с Мейзи на козметичния щанд, оборотът скочи, макар че през повечето време Мейзи всъщност опитваше стоката, вместо да я продава. Беше в състояние по цели два часа да си лакира ноктите. За разлика от нея Флорентина бе родена търговка, нещо, което не се усвоява във вечерни курсове. Само след няколко седмици това, съчетано с изумителната й схватливост, създаде у работодателите й чувството, че тя е в магазина не от няколко седмици, а от години.