— Около осем — повтори тя.
Младежът си тръгна усмихнат. Флорентина загледа как той върви към улицата и най-неочаквано си даде сметка, че не е купил ръкавици.
Избира дълго роклята, с която да излезе. Не искаше да личи от сто километра, че е купувана от скъп магазин. Специално за „Блумингдейл“ си беше набавила доста по-обикновени дрехи, но те не ставаха да ходи с тях на ресторант. Защо да разочарова момчето, поканило я на среща — божичко, тя дори не знаеше как се казва — ако то я смяташе за продавачка! Изведнъж се усети, че се вълнува повече, отколкото е редно.
Излезе от жилището си на Петдесет и седма улица в Ийст Сайд в осем без нещо и се наложи да чака доста дълго, докато мине свободно такси.
— „Алан“, ако обичате — каза на таксиметровия шофьор.
— На Трето авеню ли?
— Да.
— Дадено, госпожице — отвърна мъжът.
Флорентина закъсня няколко минути. Влезе в ресторанта и затърси с очи младежа. Той стоеше на бара — махна й. Беше облечен в сив вълнен панталон и син блейзър. „Доста снобско — отбеляза наум Флорентина, — затова пък е много красив.“
— Извинявайте, че закъснях — подхвана тя.
— Няма нищо. Важното е, че дойдохте.
— Смятахте, че не трябва да идвам ли? — попита Флорентина.
— Не бях сигурен — усмихна се той. — Извинявайте, но не знам как се казване.
— Джеси Ковач — излъга Флорентина. Беше решена да не разкрива коя всъщност е. — А вие?
— Ричард Каин — отвърна младежът и протегна ръка.
Флорентина я пое и той стиска дланта й по-дълго, отколкото бе очаквала.
— И с какво се занимавате, когато не купувате ръкавици в „Блумингдейл“? — попита закачливо младата жена.
— Уча в Института по бизнесадминистрация към Харвардския университет.
— Виж ти! Там не ви ли обясняват, че повечето хора имат само две ръце?
Той се смееше много дружелюбно и Флорентина съжали, задето от самото начало не му е казала коя е и че може би са се срещали в Кеймбридж, докато е учила в „Ратклиф“.
— Ще поръчваме ли? — попита Ричард, след което я хвана за ръката и я заведе на една от масите.
Флорентина не помнеше да й е било толкова приятно с някого. Ричард бъбреше за Ню Йорк, за театъра и за очевидната си голяма любов — музиката, толкова занимателно и чаровно, че младата жена се отпусна напълно. Дори и да я мислеше за продавачка, се държеше с нея така, сякаш е потомка на някой от най-старите американски родове. Флорентина се надяваше младежът да не е прекалено изненадан, че и тя е запалена по същите неща, защото, когато той взе да я разпитва, не му разправи нищо, освен че е полякиня и живее в Ню Йорк с родителите си. Непоносимо беше, че е принудена да лъже. Но си помисли, че след тази вечер може би няма да се видят повече, затова е без значение какво ще му каже.
Когато вечерта все пак свърши и двамата не бяха в състояние да изпият и капка кафе повече, си тръгнаха от ресторанта и Ричард се огледа за такси. Празни нямаше.
— Къде живеете? — попита той младата жена.
— На Петдесет и седма улица — отвърна тя, без да се замисля.
— Тогава искате ли да се поразходим? — предложи Ричард и я хвана за ръка.
Тя се усмихна — да му покаже, че няма нищо против. От време на време спираха да разгледат някоя витрина, смееха се и разговаряха. Така и не забелязаха празните таксита, профучаващи покрай тях. Разхождаха се близо час, макар че Флорентина живееше само на няколко пресечки, и накрая на нея й беше на устата да му каже истината. Но щом излязоха на Петдесет и седма улица, младата жена спря пред стар жилищен блок на неколкостотин метра от дома й.
— Тук живеят нашите — поясни тя.
Ричард се поколеба, после пусна ръката й.
— Дано излезете отново с мен.
— Ще ми бъде приятно — отвърна любезно Флорентина, сякаш й е все едно.
— Утре? — попита умърлушен младежът.
— Утре ли?
— Ами да. Искате ли да отидем в „Синия ангел“ и да погледаме Боби Шорт? — Той отново я хвана за ръката. — Все пак е по-романтично, отколкото в „Алан“.
Флорентина трепна.
— Няма да ходим там, ако не искате — добави младежът още преди тя да се е окопитила.
— Ще ми бъде приятно — отвърна едва чуто младата жена.
— Ще вечерям с баща ми, удобно ли ви е да ви взема в десет?
— Не, не — възрази Флорентина. — Ще се чакаме там. Живея само на две пресечки.