— Тогава в десет. — Ричард се наведе и я целуна нежно по бузата. — Лека нощ, Джеси! — пожела й и се скри в нощта.
Флорентина продължи бавно към жилището си. Съжали, че е надрънкала толкова много лъжи за себе си. Всъщност всичко можеше да свърши до няколко дни. Но си даде сметка, че се надява то да не свършва.
На другия ден Мейзи, която още не й бе простила, взе да я разпитва надълго и нашироко за Ричард. Флорентина безуспешно се опитваше да смени темата.
Веднага щом „Блумингдейл“ затвори, си тръгна — за пръв път от близо две години преди Мейзи. Лежа дълго във ваната, облече си най-красивата рокля, с която се надяваше да не се издаде коя всъщност е, и отиде пеш в „Синия ангел“. Ричард вече я чакаше пред гардероба. Хвана я за ръка и я въведе в заведението, където кънтеше песента, изпълнявана от Боби Шорт: „Истината ли ми казваш, или аз съм поредната лъжа?“. Певецът видя Флорентина и й махна. Тя се престори, че не е забелязала. Два-три пъти господин Шорт бе пял и в „Барон“, но на нея и през ум не й беше минавало, че я е запомнил. Ричард се изненада, после реши, че певецът маха на друг. Отидоха на една от масите в слабо осветеното помещение и Флорентина седна с гръб към пианото, за да е сигурна, че това няма да се повтори.
Без да пуска ръката й Ричард поръча бутилка вино и попита как е минал денят й. Тя не отвърна. Идеше й да му каже истината от начало докрай, като започне, че иска да му признае нещо…
— Здравей, Ричард — поздрави висок красив младеж.
— Здрасти, Стив. Нека ви запозная: Джеси Ковач, Стив Мелън. Със Стив сме колеги от Харвардския университет.
Флорентина ги заслуша как бъбрят за нюйоркските „Янки“, колко слаб е на голф Айзенхауер и защо бейзболният отбор на Йейлския университет играе все по-лошо. Накрая Стив си тръгна с любезното:
— Радвам се, че се запознахме, Джеси.
На Флорентина вече не й се искаше да е откровена.
Ричард се впусна да й разправя какво смята да прави, след като завърши Института по бизнесадминистрация, и че се надява да постъпи в банката на баща си — „Лестър“, в Ню Йорк. Тя бе чувала името и друг път, но вече не помнеше във връзка с какво. Кой знае защо, това я притесни. Двамата с Ричард стояха дълго в „Синия ангел“. Смееха се, похапваха, говореха си или просто седяха, хванати за ръце, и слушаха Боби Шорт. Докато я изпращаше, Ричард спря на ъгъла на Петдесет и седма улица и я целуна за пръв път. После се разделиха — той остави Флорентина с нейните невинни лъжи и на нея й направи впечатление, че този път не е споменал нищо за утрешния ден. Домъчня й, че любовта им така и не се е състояла.
Бе стъписана колко се е зарадвала, когато в понеделник Ричард й звънна в „Блумингдейл“, за да й определи среща за петък вечерта.
Прекараха заедно почти цялата събота и неделя: концерт, филм, дори бейзболен мач. В неделя вечерта Флорентина си даде сметка, че е наговорила на Ричард толкова много лъжи за себе си и своите родители, че е започнала да се обърква като пиле в кълчища и да си противоречи, с което го озадачаваше още повече. Вече й се струваше направо невъзможно да му разкаже нещо друго, пък било то и истина. Когато Ричард си замина за Харвард, тя си каза, че невинната й измама няма да има никакво значение, след като връзката им приключи. Но Ричард й се обаждаше по телефона всеки божи ден и прекарваше заедно с нея следващите няколко съботи и недели — Флорентина осъзна, че нещата няма да приключат толкова лесно. Влюбваше се в него. След като си го призна, реши, че когато се видят в края на следващата седмица, ще му признае всичко от игла до конец.
33.
На сутрешната лекция за краха през двайсет и девета година Ричард изобщо не можеше да се съсредоточи — беше се отдал на мечтите си. Бе влюбен до уши в това момиче. Чудеше се как да каже на баща си, че иска да се ожени за полякиня, продавачка на щанда за шалове, ръкавици и вълнени шапки в „Блумингдейл“. Не проумяваше как тя се задоволява с това, при положение че е толкова умна. Беше сигурен, че стига да има възможност, момичето в никакъв случай няма да остане продавачка. Реши, че родителите му ще трябва да се примирят с неговия избор — в края на седмицата смяташе да предложи на Джеси да се оженят.
В петък вечер, прибереше ли се в дома на родителите си на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, той задължително отскачаше да купи нещо дребно и ненужно от „Блумингдейл“. Всъщност ходеше там колкото да покаже на Джеси, че се е върнал в Ню Йорк. Вече бе подарил на сума ти познати по чифт ръкавици. Този петък каза на майка си, че ще отиде да си купи бръснарски ножчета.