— Трябва да им кажем — заяви Ричард, след което остави лъка и прегърна Флорентина.
— Да, знам. Просто не искам да наранявам баща си.
Беше негов ред да изрече:
— Знам.
Младата жена избягваше погледа му.
— Другия петък той се връща от Вашингтон.
— Тогава ще го направим в петък — заяви Ричард и я притисна толкова силно, че Флорентина едвам си пое дъх.
В понеделник се върна в Харвард. Всяка вечер двамата разговаряха по телефона, решени, че нищо не може да ги спре.
В петък Ричард си дойде по-рано в Ню Йорк и прекара един час насаме с Флорентина, която го бе помолила да й даде половин ден отсрочка. Когато стигнаха на ъгъла на Петдесет и седма улица и Парк авеню, светофарът светна червено — Ричард се обърна към Флорентина и отново й каза, че иска да се ожени за нея. Извади от джоба си червена кожена кутийка, отвори я и сложи върху левия безименен пръст на младата жена пръстен със сапфир и диаманти, който й беше точно по мярка и бе тъй красив, че тя се просълзи. Минувачите ги гледаха учудено. Въпреки че вече светеше зелено, те не помръдваха. Продължаваха да стоят на ъгъла и да се прегръщат. Накрая се целунаха и се разделиха, сетне поеха в различни посоки, всеки към своя баща. Бяха се разбрали веднага след това да се срещнат у Флорентина. Тя се опита да се усмихне през сълзи.
Тръгна към хотел „Барон“, като от време на време поглеждаше пръстена. Още не бе свикнала с него, струваше й се странно, че е на пръста й и си мислеше, че всички го гледат. Сапфирът бе неописуемо красив до старинния пръстен, който толкова обичаше и носеше открай време. Беше се изненадала, когато Ричард й го бе сложил на пръста. Заради съперничеството между родителите им бе забравила за пръстените и всичко останало, съпътстващо щастливия годеж. Докосна сапфира с диаманти около него и й се стори, че той й вдъхва смелост, макар и да си даваше сметка, че колкото повече наближава хотела, толкова повече забавя крачка.
На рецепцията й казаха, че баща й е в мансардния апартамент заедно с Джордж Новак. Звъннаха да му съобщят, че Флорентина се качва при него. На нея й се стори, че асансьорът е стигнал прекалено бързо на четирийсет и втория етаж. Не й се искаше да слиза — вътре се чувстваше в безопасност. Накрая чу как вратата на асансьора се затваря и тръгна по коридора, застлан със зелен килим. Спря пред жилището на баща си и се поколеба, сетне почука тихо. Той й отвори веднага.
— Каква приятна изненада, Флорентина! Влизай, момичето ми. Днес не те очаквах.
Джордж Новак стоеше на прозореца и гледаше надолу към Парк авеню. Обърна се и поздрави своята кръщелница. Момичето го помоли с очи да ги остави сами с Авел. Знаеше, че ако и Новак е с тях, няма да събере смелост. „Тръгвай, тръгвай де“, подканяше го тя наум. Джордж начаса долови, че е напрегната.
— Аз да се залавям за работа, Авел. Тази вечер при нас ще отседне някакъв проклет махараджа.
— Кажи му да настани слоновете си в хотел „Плаза“ — засмя се другият мъж. — Защо не поостанеш да пийнем, виж, и Флорентина е тук.
Джордж погледна момичето.
— Не, Авел, трябва да вървя. Онзи тип е наел целия трийсет и трети етаж. Очаква да го посрещне най-малко заместник-директорът на хотелската верига. Приятна вечер, Флорентина — каза й той, после я целуна по бузата и й стисна ръка, сякаш бе усетил, че момичето се нуждае от подкрепа.
Остави ги сами и най-неочаквано Флорентина съжали, че си е тръгнал.
— Какво ново в „Блумингдейл“? — попита Авел и разроши с обич косата на дъщеря си. — Каза ли им вече, че в скоро време ще загубят най-добрата етажна управителка, която са имали от години? Сигурно ще се изненадат, щом разберат, че следващата работа на Джеси Ковач ще бъде да открие хотел „Барон“ в Кан — прихна той.
— Омъжвам се — оповести Флорентина и протегна плахо лявата си ръка.
Не знаеше какво друго да каже, затова зачака реакцията на баща си.
— Не е ли малко неочаквано? — възкликна стъписан Авел.
— Не, татко. Ходим от доста време.
— Познавам ли момчето? Срещал ли съм го някога?
— Не, татко, не си.
— Откъде е? Какви са родителите му? Поляк ли е? Защо си го крила през цялото време, Флорентина?
— Не е поляк, татко. Син е на банкер.
Авел пребледня като платно, вдигна чашата и я изпи на един дъх.
Флорентина бе наясно какво му минава през главата, когато той си наля второ питие, затова побърза да му каже истината.