— Името му е Ричард Каин.
Авел се завъртя рязко и я погледна в лицето.
— Синът на Уилям Каин?
— Да!
— Как изобщо ти е хрумнало да се омъжваш за сина на Уилям Каин? Знаеш ли какво ми е причинил този човек? Тъкмо той носи вина за смъртта на най-добрия ми приятел. Да, точно той тласна Дейвис Лерой към самоубийство и сякаш това не стигаше, а се опита и да ме разори. Ако Дейвид Макстън не ми се беше притекъл на помощ, Каин щеше да ми вземе хотелите и без много-много да му мисли, да ги продаде. И къде щях да бъда аз сега, ако Уилям Каин бе постигнал своето? Щеше да се радваш, ако успееше да се вредиш за продавачка в „Блумингдейл“. Замисляла ли си се за това, Флорентина?
— Да, татко, през последните няколко седмици съм мислила за всичко. Ние с Ричард сме ужасени от омразата между теб и баща му. Сега той е при него.
— Е, ще ти кажа как Уилям Каин ще посрещне новината — сопна се Авел. — Ще побеснее. За нищо на света няма да позволи на безценното си синче да се ожени за теб. Хич не си прави илюзии, млада госпожичке. Избий си го от главата!
— Не мога, татко — отвърна тя с равен глас. — Обичаме се и имаме нужда от твоята благословия, а не от гнева ти.
— Слушай ме хубаво, Флорентина — подхвана пак Авел, морав от яд. — Забранявам ти да се срещаш с младия Каин. Чу ли?
— Да, чух. Но ще се срещам с него. Няма да допусна да ни разделите само защото мразиш баща му.
Усети, че е стиснала пръстена и трепери.
— И дума да не става! — изкрещя Авел. — Никога няма да дам съгласието си за такъв брак. Родната ми дъщеря да ме зареже заради сина на оня проклет негодник! Казах вече, няма да се омъжваш за него.
— Не съм те зарязала. Ако те бях зарязала, досега да съм избягала с Ричард, но не мога да сторя такова нещо зад гърба ти. Вече съм на двайсет и една години и ще се омъжа за Ричард. Смятам да прекарам с него остатъка от живота си. Много те моля, татко, помогни ни. Защо не се срещнеш с него — тогава ще разбереш защо чувствата ми са толкова силни.
— Няма да допусна и да стъпи в къщата ми. Само това оставаше да се срещам с издънката на Уилям Каин! За нищо на света, чу ли!
— В такъв случай ще те напусна.
— Ако ме напуснеш, Флорентина, за да се омъжиш за младия Каин, няма да ти оставя и пукнат грош. Чу ли, и пукнат грош! — Авел продължи по-меко: — Вслушай се в здравия разум, момичето ми, с времето ще го забравиш. Още си млада, има куп други мъже, които биха жертвали дясната си ръка, само и само да се оженят за теб.
— Не искам никакви други мъже — отсече Флорентина. — Вече съм срещнала мъжа, за когото ще се омъжа, и той няма никаква вина, че е син на баща си. Никой от нас не е избирал бащите си.
— Щом моето семейство не е достатъчно добро за теб, махай се! — викна Авел. — Заклевам се, занапред в мое присъствие никой няма да споменава името ти. — Той се обърна и се загледа през прозореца. — Предупреждавам те за последен път, Флорентина, не се омъжвай за това момче.
— Ще се омъжа, татко. И двамата не сме на възраст, когато ни трябва благословията ви, въпреки това искаме вашето съгласие.
Авел извърна поглед от прозореца и тръгна към нея.
— Бременна ли си? Затова ли си се разбързала? Налага ли се да се омъжиш?
— Не, не съм бременна, татко.
— Спала ли си с него?
Въпросът възмути Флорентина, но тя не се поколеба.
— Да — отвърна тя. — Много пъти.
Авел вдигна ръка и я удари през лицето. Сребърната гривна закачи края на устните й и младата жена едвам се задържа на крака. По брадичката й рукна кръв. Тя се завъртя и разплакана, избяга от стаята, после натисна с все сила копчето на асансьора, като се държеше за окървавеното лице. Вратата на асансьора се отвори и отвътре слезе Джордж. Флорентина мерна изуменото му изражение, но побърза да се качи и пак натисна копчето. Джордж я изгледа смаяно, ала вратата се плъзна бавно и се затвори.
Флорентина изхвърча на улицата, спря такси и отиде право в жилището си. По пътя попи с хартиена салфетка кръвта по устата си. Свел глава, Ричард вече я чакаше под сенника пред входа. Изглеждаше много тъжен.
Младата жена слезе припряно от таксито и хукна към младежа. Качиха се горе и тя затвори бързо вратата — в апартамента и двамата се почувстваха в безопасност.
— Обичам те, Ричард.
— И аз те обичам — пророни младежът и я прегърна.
— Излишно е да питам какво е казал баща ти — прошепна Флорентина и се притисна с все сила към него.