Джордж обеща, че докато Авел се върне в Щатите, той ще е издирил дъщеря му.
След три седмици Авел откри хотел „Барон“ в Единбург. Изглеждаше великолепно. Беше кацнал на хълма, възправил се над тази Атина на Севера. Вечно имаше дребни нещица, които при откриването на нов хотел дразнеха Авел, и щом пристигнеше, той задължително проверяваше. Леко статично електричество, когато докосваш ключа за осветлението — дължеше се на изкуствените мокети. Обслужване по стаите, което се появяваше след цели четирийсет минути, или легла, твърде малки за по-пълните и по-високите. Печатът побърза да изтъкне, че се е очаквало хотелът да бъде открит от дъщерята на Чикагския барон — Флорентина Розновски. Един от репортерите в жълтата колонка на „Сънди Експрес“ намекна, че в семейството явно са възникнали пукнатини, и съобщи, че за разлика от друг път Авел не е подскачал от вълнение и не е преливал от енергия. Авел отхвърли догадките доста нескопосано, като заяви, че е преминал петдесетте, възраст, на която не приляга да подскачаш, както му пошушна да каже неговият човек, натоварен с връзките с обществеността. Но не успя да убеди пресата и на другия ден „Дейли Мейл“ помести снимка на изхвърлена медна плоча, която някой бе намерил на боклука и на която пишеше:
Открит от
Флорентина Розновски
на 17 октомври 1957 г.
Оттам Авел замина за Кан. Поредният великолепен хотел, този път с изглед към Средиземно море, но това не му помогна да си избие Флорентина от главата. Поредната изхвърлена плоча, този път на френски. Без Флорентина откриването се стори на Авел доста тягостно.
Той вече се притесняваше да не би да прекара остатъка от живота си, без да види дъщеря си. За да поразсее самотата, преспа с няколко много скъпи и с няколко твърде евтини жени. И те не помогнаха. Сега синът на Уилям Каин притежаваше единствения човек, когото Авел истински обичаше. Франция вече не го вълнуваше и щом си свърши работата там, той се качи на самолета за Бон, където приключи с преговорите за парцела, на който щеше да построи първия „Барон“ в Германия. Поддържаше постоянна връзка по телефона с Джордж, но от Флорентина нямало ни вест, ни кост, затова пък Хенри Осбърн пак създавал неприятности.
— Затънал е до гуша в дългове на конните залагания — обясни Джордж.
— Последния път го предупредих, че занапред няма да го спасявам — отвърна Авел. — Откакто загуби изборите за Конгреса, съвсем го е ударил през просото. Като се прибера, явно ще се наложи да се разправям и с него.
— Отправя заплахи — съобщи другият мъж.
— Не му е за пръв път. Никога не съм му се хващал на номерата — успокои го Авел. — Кажи му, че каквото и да иска, ще се наложи да почака, докато се върна.
— Кога ще си дойдеш? — поинтересува се неговият заместник.
— След три, най-много след четири седмици. Искам да видя няколко парцела в Турция и Египет. „Хилтън“ вече започват да строят там, ще проверя защо. Покрай това се сетих, Джордж, моите хора твърдят, че щом самолетът кацне в Близкия изток, няма да можеш да се свързваш с мен. Проклетите араби още не са измислили как да се откриват помежду си, затова работи както обикновено, докато не ти се обадя.
Близо три седмици търси из арабските държави места, където да изгради хотели. Имаше съветници — цял легион, повечето твърдяха, че били принцове, и всички го уверяваха, че имали огромно влияние, тъй като били първи приятели на най-важния министър, всъщност техен далечен братовчед. Винаги обаче се оказваше, че от въпросния министър не зависи нищо или е прекалено далечен братовчед. След двайсет и три дни в прахоляка, пясъка и жегата с газирана вода, но без уиски, Авел стигна само до едно безспорно заключение — че ако предвижданията на неговите съветници за запасите от нефт в Близкия изток се окажат верни, държавите от Персийския залив в крайна сметка ще имат нужда от много хотели и ако не иска да изостане, верига „Барон“ трябва още отсега да планира внимателно бъдещото си развитие.
Чрез множеството принцове Авел успя да намери няколко парцела, на които да вдигне хотели, но така и не разполагаше с време да установи кой от въпросните принцове наистина е в състояние да задвижи нещата. Той беше против подкупите само когато те отиваха не там, където трябва. Добре поне че в Щатите Хенри Осбърн винаги знаеше на кого от чиновниците да пусне някой и друг долар. Авел отвори малко представителство в Бахрейн и остави свой човек в него, който бе наясно, че хотелска верига „Барон“ търси парцели из целия арабски свят, но не за принцове и за братовчеди на министри.