В годината на сребърната им сватба Уилям реши да заведе Кейт и момичетата на дълго пътуване из Европа с надеждата, че така може би ще забравят Ричард. Заминаха за Лондон със самолет „Боинг 707“ и отседнаха в „Риц“. Хотелът събуди много щастливи спомени от първия път, когато Уилям бе посетил Стария континент заедно с Кейт. Предприеха сантиментално пътешествие до Оксфорд и показаха на Вирджиния и Луси университетския град, после отидоха в Стратфорд на Ейвън, за да гледат „Ричард III“ на Шекспир с Лорънс Оливие. Щеше им се кралят да се казва другояче.
На връщане от Стратфорд се отбиха до църквата в Хенли на Темза, където Уилям и Кейт се бяха венчали. Пак поискаха да отседнат в странноприемница „Камбаната“, но и този път се оказа, че има само една свободна стая. Докато пътуваха с колата към Лондон, Уилям и Кейт взеха да спорят кой точно ги е венчал, дали преподобният Туксбъри или преподобният Дюксбъри. Така и не се разбраха. Затова пък бяха единодушни за едно: новият покрив на енорийската църква не бе и помръднал.
Вечерта, когато си легнаха, Уилям целуна нежно Кейт.
— Най-добре вложените петстотин лири стерлинги — отбеляза той.
След седмица заминаха със самолет за Италия — вече бяха разгледали всички забележителности на Англия, които уважаващият себе си американски турист не пропуска, а също забележителностите, които повечето американци подминават. На рождения ден на Вирджиния в Рим момичетата попрекалиха с долнопробното италианско вино и направо се поболяха. Колкото до Уилям, той пък прекали с първокачествените италиански спагети и наддаде три килограма. Всички щяха да се чувстват много по-щастливи, ако можеха да приказват на забранената тема „Ричард“. Вечерта Вирджиния се разплака, а Кейт се опита да я утеши.
— Толкова ли няма кой да каже на татко, че някои неща са по-важни от гордостта? — току питаше момичето.
Кейт не разполагаше с отговор.
Когато се завърнаха в Ню Йорк, Уилям се чувстваше освежен и готов да се потопи отново в делата на банката. За седмица успя да смъкне трите излишни килограма.
Месеците минаваха и той усещаше, че всичко отново си идва на мястото. Но от това усещане не остана и следа, когато Вирджиния — току-що завършила „Суийтбрайър“, съобщи, че се омъжва за студент от юридическия факултет на Университета на Вирджиния. Новината стресна Уилям.
— Не е достатъчно голяма — отсече той.
— На двайсет и две години е — напомни му Кейт. — Вече не е дете, Уилям. Не ти ли се става дядо? — добави тя и веднага съжали.
— В смисъл? — ужаси се Уилям. — Да не би Вирджиния да е бременна?
— За бога, не — възкликна Кейт и заговори по-тихо, сякаш са я хванали в лъжа. — Ричард и Флорентина имат дете.
— Ти пък откъде знаеш?
— Ричард ми писа, за да ми съобщи радостната новина — отвърна Кейт. — Не е ли време, Уилям, да му простиш?
— За нищо на света! — тросна се мъжът й и излезе разярен от стаята.
Кейт въздъхна тежко — той дори не бе попитал дали има внучка или внук.
На следващата година, един хубав пролетен следобед в края на март Вирджиния се венча в църква „Тринити“ в Бостън. Уилям одобри Дейвид Телфорд, младия юрист, с когото дъщеря му бе решила да свърже живота си.
Вирджиния беше настояла Ричард да й бъде шафер и Кейт бе молила как ли не Уилям да го покани на сватбата, той обаче отказа. Искаше му се да се съгласи, но знаеше, че Ричард за нищо на света няма да склони да дойде без момичето на Розновски. В деня на сватбата Ричард прати на сестра си подарък и телеграма. Уилям не разреши телеграмата да бъде прочетена на сватбената гощавка.
Книга шеста