— На драго сърце ще предам на сенатора — обеща господин Хоган. — Благодаря ви за подкрепата, която оказвате на Демократическата партия и най-вече на кандидата.
Човекът от Бостън протегна ръка. Авел я стисна.
— Ще поддържаме връзка, господин Хоган. Не се разделям с толкова много пари, ако не очаквам добра възвръщаемост.
— Напълно ви разбирам — отвърна Винсънт Хоган.
Авел изпрати госта до асансьора и се върна усмихнат в кабинета. Пак забарабани с пръсти по писалището. При него отново дойде секретарката.
— Покани господин Новак — заръча й той.
След секунди в кабинета дойде заместникът му.
— Май успях, Джордж.
— Честито, Авел, много се радвам. Ако Кенеди стане президент, ще се сбъдне една от най-съкровените ти мечти. Флорентина ще се гордее много с теб.
Авел се усмихна, щом чу името на дъщеря си.
— Знаеш ли, Джордж, какво е намислила тая малка хитруша? — попита той през смях. — Видя ли „Лос Анджелис Таймс“ от миналата седмица?
Заместникът му поклати глава и той му подаде броя на вестника. Една от дописките бе оградена с червено. Джордж я прочете на глас:
— „Флорентина Каин отваря трети магазин в Лос Анджелис. Вече има два в Сан Франциско и до края на годината се надява да открие един и в Сан Диего. «Флорентина», както магазините са известни, са на път да се превърнат за Калифорния в онова, което е «Баленсиага» за Париж.“
Джордж се засмя и остави вестника.
— Сякаш го е писала самата тя — отбеляза Авел. — Изгарям от нетърпение да отвори магазин и в Ню Йорк. Готов съм да се обзаложа, че ще го постигне до пет, най-много до десет години. Този път ще се обзаложиш ли с мен, Джордж?
— Не се обзаложих първия път, Авел, камо ли сега! Инак щях да съм загубил десет долара.
Авел вдигна очи и попита вече по-тихо:
— Как мислиш, Джордж, дали ще дойде да види как сенатор Кенеди открива новия „Барон“ в Лос Анджелис?
— Само ако бъде поканен и младият Каин.
— И дума да не става. Пълен несретник. Прочетох всичко от начало до край в последния ти доклад, Джордж. Напуснал е „Банк ъф Америка“ и се е хванал при Флорентина — една работа не може да задържи. Добре че е тя, да се грее на успеха й.
— Започваш да четеш избирателно, Авел. Знаеш прекрасно, че не е точно така. Обясних ти най-подробно за какво става въпрос. Младият Каин води счетоводството, докато Флорентина се занимава с магазините, както се оказва, са се сработили чудесно. Не забравяй и че една голяма банка му е предлагала да оглави клона й в Европа, дъщеря ти обаче го е помолила да й помага, когато вече не е могла да се оправя сама с финансите. Погледни истината в очите, Авел, бракът им е много успешен. Знам, трудно ти е да го преглътнеш, но защо не престанеш да важничиш и не се срещнеш с момчето?
— Ти, Джордж, си ми най-добрият приятел. Никой на тоя свят не би дръзнал да ми говори така. Никой не знае по-добре от теб, че ще се държа така, докато онзи негодник Каин не извърви половината път. Дотогава обаче няма да пълзя по корем — най-малкото докато той е жив, за да ме гледа.
— Ами ако ти умреш пръв, Авел? Двамата сте връстници.
— Тогава ще загубя и Флорентина ще наследи всичко.
— Нали разправяше, че нямало да получи и пукнат грош? Че си щял да промениш завещанието и да оставиш всичко на внук си?
— Сърце не ми даде, Джордж. Когато дойде време да подпиша документите, просто не можах да го направя. Така де, проклетият ми внук и бездруго ще наследи накрая и двете състояния.
Авел извади от вътрешния си джоб портфейла, прехвърли няколко стари снимки на Флорентина и отдели една нова — на внук си, която подаде на Джордж.
— Голям красавец! — възкликна той.
— То оставаше да не е — съгласи се Авел. — Одрал е кожата на майка си.
Джордж се засмя.
— Никога не се предаваш, нали, Авел?
— Как според теб му викат?
— В какъв смисъл? — учуди се другият мъж. — Знаеш прекрасно как се казва.
— Но все пак как ли му викат?
— Откъде да знам? — възкликна Авел. — Ти какво искаш, да пратя някой да ги следи, докато тикат бебешката количка през Голдън Гейт Парк ли? Поиска недвусмислено Флорентина да не узнава, че още се интересуваш от нея и от младия Каин.