— Покрай това се сетих, че имам да уреждам дребни сметки с баща му.
— Какво ще правиш с акциите на „Лестър“? — поинтересува се заместникът му. — Напоследък Питър Парфит пак си прави устата да продаде своите два процента, но лично аз не бих го поверил на Хенри. Ако те двамата тръгнат да се пазарят, ще спечелят всички, но не и ти.
— Няма да правя нищо. Колкото и да мразя Каин, не искам да си имам неприятности, докато Кенеди не спечели изборите. Засега няма да се занимавам с него. Ако Кенеди се провали, ще изкупя дела на Парфит и ще приложа плана, който вече обсъдихме. И стига си се притеснявал за тоя Хенри. Иззех му папката на Каин. Оттук нататък аз ще се разправям с това.
— Как да не се притеснявам, Авел! Знам, че пак е затънал до гуша в дългове в Чикаго. Няма да се изненадам, ако отново цъфне в Ню Йорк да проси пари.
— Няма да дойде тук. Последния път, когато се видяхме, му дадох да разбере недвусмислено, че няма да види и цент повече от мен. Ако пак се изтърси да проси, само ще го изритам от управителния съвет, а той е единственият му източник на доходи.
— Това ме притеснява още повече — натърти Джордж. — Ами ако отиде направо при Каин — да иска пари от него?
— Изключено, Джордж. Хенри е единственият човек, който мрази Каин повече и от мен, и то с основание.
— Откъде си толкова сигурен?
— Бил е женен за майката на Уилям Каин, тя му е втора жена — обясни Авел, — а младият Уилям го е изритал едва шестнайсетгодишен от къщата си.
— Божичко, това пък откъде го научи?
— Знам всичко за Уилям Каин — обясни Авел. — А и за Хенри. Включително това, че сме родени в един и същи ден, и съм готов да се обзаложа на здравия си крак, че и той знае всичко за мен, затова засега трябва да внимаваме много, а колкото до Хенри, не бери грижа, няма да ме натопи. Ще умре още преди да си е признал, че всъщност се казва Виторио Тоня и навремето е лежал в затвора.
— Господи! Дали Хенри подозира, че знаеш всичко това?
— Не. Но аз го знам от години, тъй като, Джордж, винаги съм смятал, че ако някой може да стане опасен за теб, е за предпочитане да не откровеничиш пред него. Още от времето, когато Хенри ми предложи да измамим застрахователно дружество „Грейт Уестърн“, макар че работеше там, си имам едно наум за него, въпреки че пръв ще призная — правил ми е много услуги човекът, пък и съм сигурен, че в бъдеще няма да ми създава главоболия, тъй като без заплатата от управителния съвет ще се докара до просешка тояга. Ето защо не се занимавай с Хенри и гледай по-спокойно на нещата. Кога е пусковият срок на „Барон“ в Лос Анджелис?
— Средата на септември — отвърна Джордж.
— Чудесно. Точно месец и половина преди изборите. Когато Кенеди го отрие, новината ще бъде по първите страници на всички американски вестници.
37.
След конференцията на банкерите във Вашингтон Уилям се върна в Ню Йорк и разбра, че Тадиъс Коен е помолил да се свърже незабавно с него. Не бе говорил доста отдавна с адвоката, тъй като след неприятния телефонен разговор малко преди сватбата на Ричард и Флорентина отпреди три години Авел Розновски не му беше създавал неприятности. Тримесечните доклади, постъпвали след това, просто бяха потвърждавали, че Розновски не се опитва нито да купува, нито да продава акции на банката. Въпреки това Уилям се свърза веднага с Тадиъс Коен. Беше доста притеснен. Адвокатът му каза, че се бил натъкнал на информация, която не била за по телефона. Уилям го покани да дойде в банката при първа възможност.
След четирийсет минути Тадиъс Коен вече беше при него. Уилям го изслуша внимателно, без да го прекъсва.
Когато адвокатът обясни какво е разбрал, банкерът рече:
— Баща ти за нищо на света не би одобрил такива непозволени хватки.
— Твоят също — отвърна Тадиъс Коен, — те обаче не са си имали работа с типове като Авел Розновски.
— Защо смяташ, че планът ти ще проработи?
— Виж какво се случи с Бърнард Голдфайн и Шърман Адамс. При тях ставаше дума за някакви си хиляда шестстотин четирийсет и два долара сметки за хотел и палто от камилска вълна, но президентът бе притиснат до стената, когато обвиниха Адамс, че като негов съветник е злоупотребил с властта. Знаем, че господин Розновски се цели много по-високо. Затова ще бъде доста по-лесно да му подлеем вода.
— Добре тогава, само ми кажи колко ще ми струва?