Множеството се изправи на крака, никой не обръщаше внимание на снежеца, който така и не охлади ентусиазма от блестящото слово на Джон Ф. Кенеди.
На седмото небе от щастие, Авел се прибра във вашингтонския „Барон“. Взе си душ и за официалната вечеря си сложи смокинга, също ушит специално за случая. Погледна се в огледалото и ще не ще, си призна, че с тия телеса е твърде далеч от представата за изисканост. Шивачът се бе постарал — за три години беше ушил цели три смокинга на Авел, но не бе казал и дума. Флорентина щеше да скастри баща си за, както го наричаше, излишните сантиметри и ако беше до него, той сигурно щеше да се постарае да отслабне. Защо ли постоянно се връщаше в мислите си към Флорентина? Сложи си и медалите. Най-напред медала на полските ветерани, сетне ордените, присъдени му за доблестна войнска служба в пустинята и в Европа, накрая, както ги наричаше, „готварските“ отличия — за заслуги в кулинарното поприще.
Тази вечер във Вашингтон имаше общо седем бала, на поканата на Авел пишеше да се яви в сградата на Националната гвардия. Бяха го сложили на една маса с поляци демократи от Ню Йорк и Чикаго. Имаха доста поводи да празнуват. Едмънд Мъски беше сенатор, още десет демократи от полски произход бяха избрани в Конгреса. Никой не отвори и дума за двамата поляци от Републиканската партия, също избрани за конгресмени. Авел си прекара чудесно с двама свои стари приятели, които като него бяха сред учредителите на Полско-американския съюз. И двамата попитаха какво прави Флорентина.
Вечерята бе прекъсната от появата на Джон Ф. Кенеди и красивата му съпруга Жаклин. Двамата останаха на празненството към четвърт час, побъбриха си с неколцина старателно подбрани гости и продължиха нататък. Въпреки че беше седнал на масата точно до пътеката, Авел така и не успя да поговори с президента, затова пък си размени няколко думи с Винсънт Хоган малко преди той да си тръгне със свитата на Кенеди.
— Каква приятна изненада, господин Розновски! Не очаквах да ви срещна.
На Авел му се прииска да обясни на младока, че при него няма нищо случайно и изненадващо, но сега не му беше нито времето, нито мястото. Хоган го хвана за ръката и побърза да го отведе зад една от големите мраморни колони.
— В момента не мога да разговарям дълго, господин Розновски. Не бива да се отделям от президента, но в най-скоро време очаквайте да ви се обадим. Както сам се досещате, президентът е твърде зает.
— То оставаше да не е зает — отвърна Авел.
— Но във вашия случай се надявам — продължи Винсънт Хоган, — че до края на март, началото на април ще има потвърждение. Нека аз бъда първият, господин Розновски, който ще ви поздрави. Убеден съм, че ще служите вярно на президента.
Авел загледа как Винсънт Хоган се завтича буквално презглава, за да не изостане от свитата на Кенеди, която вече се качваше във върволицата лимузини с отворени врати.
— Изглеждаш ми доволен от себе си — отбеляза един от полските му приятели, когато той се върна на масата и се нахвърли на жилавата пържола, каквато за нищо на света няма да ви поднесат в някой от хотелите „Барон“. — Да не би Кенеди да те е поканил за държавен секретар?
Всички прихнаха.
— Още не — отвърна Авел. — Затова пък ми каза, че като обзавеждане Белият дом изобщо не можел да се мери с моите хотели.
На другата заран Авел отиде в полския параклис, където си спомни и за двете Флорентини, после хукна към летището и където цареше пълен хаос, за да хване самолета за Ню Йорк. Накрая пристигна с три часа закъснение в нюйоркския „Барон“. Джордж дойде да вечеря заедно с него и разбра, че всичко е минало по вода, когато Авел поръча голяма бутилка шампанско „Дом Периньон“.
— Днес празнуваме — оповести шефът му. — На бала видях Хоган и той ми каза, че до няколко седмици назначението ще бъде потвърдено. Щом се върна от Близкия изток, ще съобщят официално за него.
— Честито, Авел. Не познавам човек, който да заслужава повече от теб тази чест.
— Благодаря ти, Джордж. От мен да го знаеш, и твоята награда няма да е на небето — щом го оповестят официално, ще те назнача изпълняващ длъжността председател на управителния съвет на хотелска верига „Барон“.
Джордж обърна още една чаша шампанско. Вече бяха преполовили бутилката.