— И своята слава — подхвърли англичанинът.
Американският посланик прихна.
— Казаха ми, че до няколко дни ще излезе и официалното съобщение.
Двамата погледнаха Авел, който продължаваше да мълчи.
— В такъв случай нека аз съм първият, който ви честити, Ваше Превъзходителство — възкликна сър Бърнард. — Желая ви много успехи на новия пост.
Авел пламна, когато чу да се обръщат към него със звание, което от няколко месеца бе нашепвал толкова често пред огледалото.
— Трябва да свиквате да ви наричат „Ваше Превъзходителство“ — продължи британският посланик, — а също с куп други неща, най-вече с проклетите мероприятия, на които ще ви се наложи да ходите постоянно. Ако сега си имате проблеми с теглото, те ще ви се сторят шега в сравнение с килограмите, които ще натрупате в края на мандата. Нищо чудно да благодарите, че има студена война. Това е единственото, което ще вкара светския ви живот в някакви релси.
Американският посланик се подсмихна.
— Честито, Авел, разрешете да ви поздравя за успеха. Кога за последно сте били в Полша? — попита той.
— Преди няколко години посетих за пръв път от много време своята родина, но за съвсем кратко — отговори Авел. — Оттогава все ми се ще да отида отново.
— Е, завръщате се победоносно — отбеляза Флечър Уорън. — Виждали ли сте посолството ни във Варшава?
— Не, не съм — призна Авел.
— Сградата не е лоша — обясни сър Бърнард. — Покрай това се сетих, че вие, колониалисти такива, стъпихте в Европа чак след Втората световна война. Но храната е отвратителна. Очаквам да предприемете нещо, господин Розновски. Опасявам се, че единственото, което можете да сторите, е да построите и във Варшава хотел от веригата „Барон“. Щом станете посланик, това е най-малкото, което ще очакват от един стар поляк.
Авел беше в еуфория — смееше се и се радваше на недодяланите шегички на сър Бърнард. Усети, че е попрекалил с портвайна и се чувства доволен от себе си и от света. Изгаряше от нетърпение да се прибере в Щатите и сега, след като назначението бе потвърдено, да съобщи новината на Флорентина. Тя щеше да е много горда с него. Реши, че от Ню Йорк ще замине незабавно за Сан Франциско, за да се помири с дъщеря си. Открай време бе искал да го направи, а сега си имаше и оправдание. Дори младият Каин вече му беше симпатичен — един дявол знае защо. Трябваше да престане да го нарича „младия Каин“. Как ли му беше името — а, да, Ричард. Точно така, Ричард. Най-неочаквано му олекна от това решение.
Тримата отидоха при дамите в гостната и Авел докосна британския посланик по рамото.
— Трябва да си тръгвам, Ваше Превъзходителство.
— Значи се връщате в „Барон“ — каза сър Бърнард. — Разрешете, драги ми приятелю, да ви изпратя до колата.
Жената на посланика се сбогува на вратата със своя гост.
— Лека нощ, лейди Бъроус, благодаря за незабравимата вечер.
Тя се усмихна.
— Знам, че не би трябвало да знам, господин Розновски, но нека ви поздравя за назначението. Сигурно се гордеете много, че се връщате в своята родина като висш представител на държавата.
— Наистина съм много горд — отвърна непринудено Авел.
Сър Бърнард слезе заедно с него по мраморното стълбище на английското посолство и го изпрати до чакащия автомобил. Шофьорът отвори вратата.
— Лека нощ, Розновски — пожела посланикът, — и успех във Варшава. Между другото, надявам се да сте останали доволен от храната в английското посолство, все пак я опитвате за пръв път.
— Всъщност за втори, сър Бърнард.
— И друг път ли сте идвали тук, приятелю? Проверихме в книгата на посетителите, но не открихме името ви.
— Няма как да го откриете — потвърди Авел. — Последния път вечерях в кухнята на вашето посолство. Там надали си водят книга на посетителите, но да ви призная, от години не бях хапвал толкова вкусно.
Авел се усмихна и се качи на задната седалка на автомобила. Сър Бърнард явно се чудеше дали да му вярва. Шофьорът подкара към „Барон“, а Авел забарабани с пръсти по страничния прозорец и си затананика. Искаше му се още сутринта да се върне в Щатите, но нямаше как да откаже на Флечър Уорън, поканил го утре на вечеря в американското посолство. Сякаш чуваше как сър Бърнард му напомня, че не подобава на един бъдещ посланик да отказва покана за вечеря.
Прекара чудесно и у американския посланик. Отбраните гости го помолиха да разправи как е станало така, че се е хранил в кухнята на британското посолство. Когато им каза истината, всички го зяпнаха изумени и възхитени. Май не му повярваха, когато спомена и как насмалко да му отсекат ръката, затова пък се прехласнаха по сребърната гривна. И тази вечер всички го наричаха „Ваше превъзходителство“.