Три дни преди началото на делото от Министерството на правосъдието откриха Хенри Осбърн в Ню Орлиънс. Надали щяха някога да го издирят, ако той не се беше озовал с два счупени крака в местната болница. Някакъв усърден полицай установил, че Хенри е получил нараняванията заради неплатени дългове на комар. В Ню Орлиънс такива неща не се прощават. Полицаят веднага се досетил за кого става въпрос и по-късно същата вечер, след като гипсирали краката на Осбърн, хората от Министерството на правосъдието го качили на самолета за Ню Йорк.
На другия ден Хенри Осбърн бе обвинен в измама в особено големи размери и съдията отказа да го пусне под гаранция. Х. Трафорд Джилкс си издейства разрешение да го разпита, но остана твърде неудовлетворен от разговора си с него. Беше очевидно, че Осбърн вече се е споразумял с прокуратурата и е обещал, ако към него бъдат предявени по-леки обвинения, да свидетелства срещу Авел.
— Господин Осбърн със сигурност ще установи, че го обвиняват в съвсем невинни неща — отбеляза кисело адвокатът.
— Виж го ти него каква игра играе! — възкликна Авел. — Ще се измъкне сух от водата, а аз ще има да търкам наровете. Така и няма да разберем на кого е продал проклетата папка.
— Тук грешите, господин Розновски. Това е единственото, за което Осбърн пожела да говори — поясни Джилкс. — Каза, че не я е продал на Уилям Каин и не би го направил при никакви обстоятелства. Някакъв тип от Чикаго на име Хари Смит платил в брой на Осбърн за изобличителните материали. Както би могло да се очаква, представил се е под чуждо име, защото в Чикаго и околността има десетки харисмитовци и никой от тях не отговаря на описанието.
— Намерете го — отсече Авел. — И то преди началото на делото.
— Вече работим по въпроса — успокои го Джилкс. — Ако е още в Чикаго, ще го пипнем до седмица. Осбърн уточни и че така нареченият Смит го е уверил, че папката му трябвала за лични цели и нямал намерение да разкрива съдържанието й пред властите.
— И за какво му е притрябвала тая папка? — тросна се Авел.
— Уж за да ви изнудва. Хенри Осбърн е изчезнал яко дим точно заради това — за да избяга от вас. Като се замисли човек, господин Розновски, по всяка вероятност казва истината. В края на краищата документите изобличават и него и той вероятно е бил не по-малко притеснен от вас, когато папката се е озовала в Министерството на правосъдието. Нищо чудно, че се укри, а после, когато го хванаха, прие да свидетелства срещу вас.
— Знаете ли — поде Авел, — единствената причина да се хвана с Осбърн е, че той мрази не по-малко от мен Уилям Каин, а ето че сега Каин ни закопа и двамата.
— Няма доказателства, че Каин е замесен във всичко това — възрази адвокатът.
— Не ми трябват доказателства.
Делото бе отложено по искане на прокурора — трябвало му още време, за да разпита Хенри Осбърн, сега основен свидетел на обвинението. Трафорд Джилкс се възпротиви категорично и изтъкна пред съда, че клиентът му, вече човек на години, се е поболял заради лъжливите обвинения. Това не трогна ни най-малко съдията Прескот, който прие искането на обвинението и отложи делото с още един месец.
За Авел той мина мъчително бавно и два дни преди поредната дата той вече се бе примирил, че ще го признаят за виновен и ще го пратят за дълго в затвора. Точно тогава един от хората, наети в Чикаго от Х. Трафорд Джилкс, откри човека, представил се като Хари Смит — оказа се местен частен детектив, използвал чуждо име по категорично настояване на клиента си, адвокатска кантора от Ню Йорк. На Джилкс му струвало хиляда долара и още двайсет и четири часа, докато Хари Смит разкрие, че въпросната кантора се казва „Коен, Коен и Яблонс“.
— Адвокатът на Каин! — възкликна тутакси Авел.
— Сигурен ли сте? — учуди се Джилкс. — От онова, което знаем за Каин, оставам с впечатлението, че той е последният човек, който ще наема адвокат евреин.
— Навремето, когато купих от банката на Каин хотелите, някои от документите бяха съставени от човек на име Томас Коен. По една или друга причина банката бе наела двама адвокати, които да осъществят сделката.
— Какво да правя сега? — попита Джордж.
— Нищо — отсече Трафорд Джилкс. — Само това оставаше, в навечерието на делото да си имаме още неприятности. Чухте ли, господин Розновски?